Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.06.2023 23:41 - Камъче в пустиня
Автор: bazinga Категория: Изкуство   
Прочетен: 567 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Камъче в пустиня


Има една история, може би стара колкото хълмовете, за едно малко камъче. Просто обикновено камъче, незначително на вид, скрито в ъгъла на огромна, гола пустиня. Това малко камъче, макар и незабележително за неподготвеното око, носеше дълбоко, неотстъпчиво желание - стремеж да разбере мястото си в света.


Камъчето усещаше пясъчния вятър, който го галеше, палещото слънце, което го затопляше, случайната капка дъжд, която му даваше момент покой от горещината. То се чудеше за своето място сред тази симфония на елементи, сред този голям, сложен гоблен на съществуване. То питаше: „Кой съм аз? Как се вписвам в тази огромна схема?“


Един ден, блуждаещ пустинен вятър, виждайки дилемата на камъчето, реши да сподели една древна тайна. Той прошепна в несъществуващото ухо на камъчето: „Всичко това, скъпо мое, е отражение на теб.“


Камъчето, объркано и донякъде развеселено, отговори: „Как може това да е така? Аз съм просто малко камъче в море от пясък, под океан от небе. Как може безкрайната пространственост да е отражение на мен, толкова ограничено и малко?“


Вятърът, излъчващ мъдрост, родена от еони съществуване, меко отговори: „Всяка песъчинка, всеки порив на вятъра, всеки палещ лъч на слънцето, всяка рядка капка дъжд, те всички са ти. Когато усещаш топлината на слънцето, това е твоята собствена топлина, която изпитваш. Когато усещаш допира на вятъра, това е твое собствено движение, което усещаш. Когато се напояваш от дъжда, това е твоята собствена питателност, която вкусваш. И когато си взаимодействаш с пясъка, това е твоята собствена издръжливост и упоритост, с които се сблъскваш. Пустинята, в цялата си просторност и сложност, е просто огледало, отразяващо твоето съществуване.“


Камъчето, след пауза, пауза, която може да е била мигове или може би години, накрая проговори: „Разбирам сега. Аз не съм просто камъче в пустинята. Аз съм пустинята. Аз съм вятърът, слънцето, дъждът, пясъкът. Аз съм всичко и всичко е аз.“


И така стана, че скромното камъче разбра голямата космическа истина - огромната пустиня, вятърът, който блуждаеше, слънцето, което грееше, дъждът, който нарядко падаше, бяха част от него. То не беше малко камъче, изгубено в огромната пустиня. То беше огромната пустиня, съдържаща се в малко камъче.


И в този голям танц на съществуване, крайната прошепната истина си проплита път през тъканта на реалността - ти си всичко.



Тагове:   атман,   браман,


Гласувай:
0



Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bazinga
Категория: Изкуство
Прочетен: 1744
Постинги: 2
Коментари: 0
Гласове: 0
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031