" Ако изтеклият век изнася идеята за народността, днешният решително поставя проблемата за малкия народ. ...Колко народи биват изсмуквани, омаломощавани заради благоденствието и величието на други? Най-зле е поставен малкият народ - всякога неговият глас за правда и справедливост е оставал глас в пустиня. Защото моралът на слабия не се покрива с морала на силния....

И малкият народ е съсъд на духовно величие. Необходимо е да се пази народностната индивидуалност. Да обезличиш един народ, това значи да изтребиш цял род в царството на природата....

Ала проблемата на малкия народ е политическа проблема. Знаем колко страшна е и политическата зависимост. А от нея най-много страдат малките народи. Наистина никой народ не може да живее, сега особено сам за себе си. Границите все повече почват да губят своето значение, дори и във времето на най-краен национализъм. Но тая зависимост не може да минава в послушна подчиненост....

А за малкия народ идеята за държава трябва да стои над всичко. Защото в своята държава той има най-много условия да се запази най-добре. Без нея, дори и да разполага с политически и културни права, той е застрашен в своята цялост от асимилация. Освен себе си, ще погълне цялата му може би енергия - и няма да бъде това, което би бил в своя държава. ..-

Малкият народ е застрашен в своята култура....

Духовно единство не само между отделни области, между отделни съсловия и класи, но и между отделните членове на народа - това трябва да бъде върховен идеал. А то се постига чрез културна работа, чрез възпитание, нагодено за домашните условия, чрез създаване на народност. Нашето отечество е от толкова години вече - за срам и позор и с народностно отворени, незащитени граници. Народът от години бива стесняван в пределите си, гасне в покрайнините на своята земя. И ако не се вземат мерки, можем да стигнем, за ирония на съдбата, в границите само на Юмрукчал. Компактна българска маса, гъсто населени места, развихрена културна мощ, повече експанзивност в собствения си дом - ето сигурните пътища, покрай толкова други, за защита и съхрана на един малък народ."

                      

Колко много истини? Ще ги прозрем ли, за да останем на тази земя и за да ни има...Ако през ХІХ век се родиха нациите, през ХХ век малките държави трябваше да оцелеят, то ХХІ с глобализацията ще ги обезличи...
Стига разделение, стига боричкания!!!
Трябва да посветим цялата си енергия за съхранението ни!!