Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.05.2023 21:00 - Гъливър в Бробдингнаг
Автор: mt46 Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1480 Коментари: 5 Гласове:
6

Последна промяна: 01.05.2023 21:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.
ЧАСТ ВТОРА

ПЪТУВАНЕ ДО БРОБДИНГНАГ

ГЛАВА I
Описание на голяма буря. Изпращат лодката да донесе вода, авторът, и той тръгва, за да изследва местността. Остава на сушата, бива грабнат от туземец и отнесен в къщата на един чифликчия. Как е приет и няколко злополучни случки, които стават там. Описание на жителите
/.../

ГЛАВА III

Изискват автора от двореца. Кралицата го купува от чифликчията, неговия господар, и го представя на краля. Той влиза в спор с големите учени на кралството...

/.../

Кралицата забеляза хладното ми държане и когато чифликчията излезе от стаята, поиска да узнае причината. Осмелих се да кажа на нейно величество, че с нищо не бях задължен на бившия си господар, дължах му благодарност единствено за това, че не бе пръснал черепа на едно бедно, безпомощно създание, което случайно бе намерил в нивата си; а това задължение богато бе изплатено с печалбата, която бе изкарал, като ме показваше на различни места в половината от кралството, и с цената, на която ме бе продал. Казах й, че непосилният труд, който полагах, откак живеех при него, би могъл да убие животно, десеторно по-силно от мен; че този непрекъснат тежък труд — по цял ден да забавлявам простолюдието — до голяма степен разклатил здравето ми, и че ако господарят ми не смята, че има опасност за живота ми, нейно величество може би нямаше да ме купи толкова евтино. Но тъй като нямах никакви опасения, че ще се отнасят зле с мен, бидейки под закрилата на една толкова велика и добра императрица, украшение на природата, любимка на света, радост за поданиците си, феникс на сътворението, надявах се, че опасенията на бившия ми господар ще се окажат неоснователни; защото под влияние на височайшата й личност аз вече се съживявах духом.

Това накратко бе съдържанието на словото, което произнесох с много грешки и със запъване; краят на речта ми бе изцяло съставен в свойствения за този народ стил — някои от изразите бях научил от Глъмдалклич, докато ме носеше към двореца. Но кралицата, която много снизходително приемаше езиковите ми грешки, се изненада да открие толкова ум у едно такова дребно животинче. Тя ме взе в собствената си ръка и ме занесе при краля, който се бе оттеглил в кабинета си. Тъй като негово величество, владетел с много сериозен вид и строга външност, от пръв поглед не забеляза формата ми, с хладен тон попита кралицата откога има слабост към сплакиуци, защото, както бях легнал по корем в дясната длан на нейно величество, той, изглежда, ме взе за това животинче. Но кралицата, извънредно умна жена и с голямо чувство за хумор, леко ме изправи на крака върху писалището, и ми заповяда да разкажа на негово величество за себе си, което и сторих съвсем накратко; а когато в стаята влезе Глъмдалклич, която чакаше пред вратата на кабинета и не можеше да търпи да ме изпусне от погледа си, тя потвърди всичко, което се бе случило от момента на пристигането ми в бащиния й дом.

/.../

Негово величество нареди да повикат трима големи учени, които по това време бяха в двореца на ежеседмичното си дежурство (според тамошния обичай). Тези господа, след като известно време най-щателно ме разглеждаха, достигнаха до различни заключения. И тримата бяха единодушни, че не е възможно да съм създаден според обикновените природни закони; защото не притежавам способността да опазя живота си нито с бърз бяг, нито като се катеря по дървета или като копая дупки в земята. По зъбите ми, които разгледаха най-внимателно, видяха, че съм месоядно животно; все пак, тъй като не бих могъл да се справя с повечето четириноги, а полските мишки и някои други гадинки бяха по-пъргави от мен, не можеха да си представят как ще се прехранвам, освен ако ям охлюви и насекоми; нещо, което с най-учени доводи доказаха, че за мен е изключено. Един от тях, изглежда, бе на мнение, че може да съм зародиш или недоносче. Но другите двама отхвърлиха това мнение, като изтъкнаха, че крайниците ми са съвършени и напълно развити и че съм живял доста години, както личеше по брадата ми; а тя беше набола и ясно я виждаха през увеличително стъкло. Не можеха да приемат, че съм джудже, защото малкият ми ръст бе извън всякакви степени за сравнение: най-малкото джудже в кралството, любимецът на кралицата, бе високо почти тридесет фута. След дълги спорове те единодушно заключиха, че не съм нищо друго освен едно релплум скалкат, което, буквално преведено, значи Iusus naturae[2] определение, което досущ допада на съвременната философия в Европа, чиито учени с презрение отхвърлят някогашните „тайни“ причини — обяснение, чрез което последователите на Аристотел напразно се опитвали да прикриват невежеството си — и са измислили това чудесно разрешение на всички трудности, което води до невероятен напредък в човешките познания.

Когато стигнаха до това окончателно заключение, измолих да ме изслушат за малко. Обърнах се към краля и уверих негово величество, че произхождам от страна, която изобилствува с хора от двата пола, няколко милиона и всички с моя ръст; страна, където животните, дърветата, и къщите са съразмерни с хората и където в резултат на това можех Да се защищавам и да се изхранвам, както всеки от поданиците на негово величество може да стори това тук; и сметнах, че с това напълно съм отговорил на доводите на учените господа. Те отвърнаха на думите ми само с презрителна усмивка и казаха, че много добре съм научил урока си от чифликчията. Кралят, който разсъждаваше много по-правилно, като отпрати учените, нареди да повикат чифликчията, който за щастие още не бе напуснал града; и след като първо го разпита насаме, а след това пред мен и момичето, негово величество постепенно прие, че е възможно това, което му бяха казали, да е истина. Той поиска от кралицата да се разпореди за мен да се полагат особено големи грижи, и бе на мнение, че Глъмдалклич трябва да продължи да се занимава с мен, защото забеляза колко много се обичаме. Дадоха й удобна стая в кралския двор; определиха една жена, нещо като гувернантка, да се грижи за образованието й, дадоха й прислужничка да я облича и две други за домакинската работа; а задачата да се грижи за мен бе възложена изключително на Глъмдалклич. Кралицата заповяда на личния си мебелист да направи кутия, която да ми служи за спалня, по модел, определен от Глъмдалклич и от мен. Той бе човек с художествени способности и по мои указания за три седмици направи дървена стая, широка шестнадесет на шестнадесет фута и дванадесет фута висока, с вдигащи се нагоре прозорци, врата, два долапа — също като лондонска спалня. Дъската, която служеше за таван, можеше да се вдига и сваля посредством две панти, за да се постави вътре леглото, приготвено от тапицера на нейно величество; Глъмдалклич всеки ден го вадеше, за да се проветри, оправяше го собственоръчно и като го спускаше нощно време, заключваше покрива над мен. Един сръчен дърводелец, прочут с изработката на дребни изящни фигурки, се зае да ми направи два стола с облегалки за гърба и ръцете от материя, наподобяваща слонова кост, две маси и скрин, в който да си държа нещата. Стаята бе облицована от всички страни — стени, под и таван — с нещо като юрган, за да се избегне злополука, ако онези, които ме носят, проявят небрежност, и за да се омекотят ударите от друсането, когато пътуваме с карета. Поисках ключалка на вратата, за да не вливат плъхове и мишки; след няколко опита ковачът направи най-малката ключалка, каквато бяха виждали тамошните хора; по-голям ключ съм виждал само на портата на един известен джентълмен в Англия. Успях да издействувам да държа ключа в един от джобовете си, опасявайки се да не би Глъмдалклич да го изгуби. Кралицата заповяда да се достави най-тънката коприна, която можеше да се намери в страната, за да ми направят дрехи; малко по-дебела от английско одеяло, много тежки и неудобни за носене дрехи, докато свикнах с тях. Ушити бяха по модата в това кралство; отчасти наподобяваха персийски дрехи, отчасти китайски; много сериозно, прилично облекло. Моето общество бе толкова приятно на кралицата, че тя не можеше да обядва или вечеря без мен. Поставиха маса върху масата, на която се хранеше нейно величество, точно до левия й лакът; и стол, на който да седна. Глъмдалклич седеше на една табуретка близо до масата ми, за да ми помага и да се грижи за мен. Имах цял сервиз от сребърни блюда и чинии и други необходими прибори, които в сравнение с приборите на кралицата не бяха по-големи от онези, които съм виждал в лондонски магазин за играчки — като за кукленска къща. Малката ми гледачка ги държеше в джоба си, в сребърна кутия, и ми ги даваше, когато се хранех, според това, което ми трябва; и винаги сама ги миеше. Никой не се хранеше с кралицата освен двете княгини; по-голямата беше на шестнадесет години, а по-малката в това време бе на тринадесет години и един месец. Нейно величество слагаше късче месо върху едно от блюдата ми, от което си огризвах малко; и много й беше забавно да ме гледа как ям — всичко в съвсем дребни хапки. Защото кралицата (която всъщност имаше слаб стомах) на една хапка поглъщаше толкова, колкото дванадесетина английски чифликчии изяждат на едно ядене — нещо, което за известно време ми беше противно да гледам. Тя сдъвкваше крилото на чучулига заедно с костите, макар по големина да беше девет пъти колкото голяма пуйка; и слагаше в устата си залък хляб колкото два хляба от по двадесет пенса. Пиеше от златна чаша, на всяка глътка повече от една бъчва. Ножовете й бяха два пъти по-дълги от коса, изправена на дръжката си. Лъжиците, вилиците и другите прибори — всички имаха съответните огромни размери. Спомням си, когато Глъмдалклич от любопитство ме занесе да видя някои от масите в двореца, където едновременно се вдигаха десет или дванадесет от тези огромни вилици и ножове; струва ми се, че никога не съм виждал такава страшна гледка.

По техния обичай всяка сряда (която, както вече споменах, е тяхната неделя) кралят и кралицата с царското потомство от двата пола обядват заедно в стаята на негово величество, на когото вече бях станал любимец; и при тези случаи масичката и столът ми биваха поставяни откъм лявата му ръка, пред една от солниците. Голямо удоволствие доставяше на този владетел да разговаря с мен;

разпитваше ме за нравите, религията, законите, управлението и науката в Европа, а аз му обяснявах всичко, колкото можех по-точно. Той толкова ясно схващаше казаното и преценките му бяха толкова верни, щото изричаше много мъдри забележки и разсъждения върху всичко, което казвах. Но признавам, че след като бях попрекалил в подробностите за собствената ми любима родина — за търговията ни, за войните по море и по суша, за разкола в религията и за партиите в държавата, — предразсъдъците в образованието му надделяха дотам, че той не можа да се въздържи, взе ме в дясната си ръка и леко ме погали е другата; и след като се изсмя от все сърце, попита ме дали съм виги или тори[3]. Тогава, обръщайки се към своя пръв министър, който присъствуваше, застанал зад него с бял жезъл, висок почти колкото главната мачта на кралския кораб „Монарх“, той възкликна колко достойно за презрение било човешкото величие, щом можело да бъде предмет на подражание от такива дребни насекоми като мен. „И все пак — каза той — готов съм да се обзаложа, че тези гадинки си имат свои титли и почетни отличия, градят си малки гнезда и дупки, които наричат къщи и градове; важничат с облеклото и каляските си; любят се, бият се, спорят, мамят и вършат предателства.“ И той продължи да говори в същия дух, докато аз ту червенеех, ту бледнеех от възмущение, като чувах с какво презрение се отнасят към нашата благородна страна, първа в изкуствата и военните подвизи, бич за Франция, арбитър за Европа, седалище на благодетелта, на благочестието, на честта и истината, гордост и предмет за завист на целия свят. 
/.../

Джонатан Суифт – "Пътешествията на Гъливър"

https://chitanka.info/text/471/13#textstart



Гласувай:
6


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. mt46 - https://chitanka.info/text/471/15#textstart
03.05.2023 12:02
Не минаваше ден да не развеселявам кралския двор с някаква смешна история, а Глъмдалклич, макар че много ме обичаше, все пак бе достатъчно дяволита да обажда на кралицата, щом извършех някоя смехория, която тя смяташе, че би забавлявала нейно величество. Веднъж момичето бе неразположено и гувернантката я заведе да подиша чист въздух на един час или тридесет мили извън града. Те слязоха от каретата близо до пътечката между две ниви. А когато Глъмдалклич остави на земята кутията ми, аз излязох да се поразходя. На пътеката имаше кравешко лайно и кой ме караше да изпитвам силата си, като се опитам да го прескоча. Затичах се, но за нещастие не скочих достатъчно далече и се озовах до колене точно в средата му. Изгазих до пътеката доста трудно и един от лакеите ме поизбърса с носната си кърпа, защото бях безобразно изпоцапан; гледачката ми ме затвори в кутията, докато се прибрахме у дома, където кралицата скоро научи за случката, а лакеите разпръснаха новината из кралския двор, така че следващите няколко дни всички се забавляваха за моя сметка.
цитирай
2. mt46 - https://chitanka.info/text/471/16#textstart
03.05.2023 12:10
Той бе крайно учуден от описанието ми на историческите събития, станали у нас през миналия век; и заяви, че те не били друго освен редица от заговори, бунтове, убийства, кланета, революции и изгнания — най-лошите последици на алчността, раздорите, лицемерието, лукавостта, жестокостта, яростта, лудостта, омразата, завистта, похотливостта, злобата и амбицията.

При друга една аудиенция негово величество се постара да обобщи всичко, което му бях казал; да сравни зададените от него въпроси с моите отговори; а после, като ме взе в ръце и леко ме погали, изказа се със следните думи, които никога не ще забравя, нито начина, по който ги изрече. „Мое приятелче Грилдриг, ти наистина отлично възхвали страната си. Ясно доказа, че именно невежеството, безделието и порокът са най-важните черти на вашия законодател. Че най-добре обясняват, тълкуват и прилагат законите онези, в чийто интерес е да ги извращават, объркват и заобикалят. Виждам у вас някои начала за едно държавно ръководство, които в първоначалния си замисъл не са били лоши, но те сега са почти изчезнали, а останалото е опорочено и опетнено от корупция. От всичко, което каза, личи, че не е необходимо да притежаваш кой знае какви ценни качества, за да получиш дадена висока длъжност; още по-ясно е, че хората не получават благородническата титла заради добродетелите си; свещениците биват повишавани не заради своето благочестие или ученост; военните — заради доброто поведение и храбростта си, съдиите — заради своята неподкупност; сенаторите — заради любовта си към родината; или съветниците — заради мъдростта си. Що се отнася до тебе — продължи кралят, — който си прекарал по-голямата част от живота си в пътешествия, много съм склонен да се наДявам, че досега си избягнал много от пороците на страната си. Но от това, което схванах от разказа ти и от отговорите, които с голямо усилие изтръгнах от теб, не мога да не заключа, че мнозинството твои съотечественици са най-зловредната раса от омразни гадини, които природата е оставила да пълзят по лицето на земята.“
цитирай
3. kvg55 - mt46,
03.05.2023 15:59
Има книги, които всеки трябва да прочете
цитирай
4. mt46 - Да, тази е една от тях...
03.05.2023 23:26
kvg55 написа:
Има книги, които всеки трябва да прочете

цитирай
5. mt46 - https://chitanka.info/text/471/17#textstart
06.05.2023 18:26
Надявайки се да спечеля още повече благоволението на негово величество, разправих му за едно изобретение — приготовлението на един прах, — направено преди триста-четиристотин години, и ако най-малката искра попадне в него, тя за миг възпламенява целия куп, ако ще да е голям като планина; и той избухва във въздуха с трясък, по-силен от гръмотевица, и разтърсва всичко наоколо. Казах му, че ако достатъчно количество от този прах бъде натикано в куха бронзова или желязна тръба, в зависимост от големината й той изтласква желязна или оловна топка с такава сила и скорост, че нищо не може да издържи на мощния й удар. Че най-големите топки, изстреляни по този начин, не само избиват наведнъж цели войскови части, но разрушават до основи най-здравите стени, пращат на морското дъно кораби, всеки с по хиляди моряци на борда; а свързани с верига, прорязват мачти и такелажи, разкъсват на две стотици човешки тела и опустошават всичко наоколо си. Че ние често слагаме този прах в големи кухи железни топки и посредством една машина ги изпращаме в някой обсаден от нас град, което разбива паважа, събаря къщите, като на всички страни се пръскат и летят остри железни късове и пръсват черепа на всеки, който е наблизо. Казах, че съставните му части, които са евтини и съвсем обикновени, ми са добре известни; че знам как се смесват и бих могъл да дам указания на работниците му как да направят тези тръби, така че по големина да са оразмерени с всички Други неща в кралството на негово величество, и че дори най-голямата не е нужно да е по-дълга от двеста фута;

тридесетина такива тръби, заредени със съответното количество прах и гюллета, за няколко часа биха сринали стените на най-силно укрепения град във владенията му;

или биха разрушили цялата столица, ако тя някога дръзне да оспори върховните му заповеди. Най-смирено направих това предложение на негово величество като скромен израз на моята признателност и за да се отплатя за многото прояви на кралското му благоволение и закрила.

Кралят се ужаси от описанието ми на тези страховити машини и от предложението , което му направих. Удивляваше се как е възможно едно толкова безсилно, пълзящо насекомо като мен-(това бяха думите му) да има тъй безчовечни мисли и те да са му толкова присъщи, че да изглежда напълно равнодушен пред всички онези сцени на кръвопролитие и опустошение, които бях описал като обикновени последици от действието на тези разрушителни машини, чийто изобретател — каза той — трябва да е някой зъл гений, враг на човечеството. Колкото до него самия — заяви кралят, макар малко неща да му доставяли по-голямо удоволствие, отколкото нови открития в изкуствата или в естествените науки, той предпочитал да загуби половината от кралството си, отколкото да бъде посветен в подобна тайна; и ми заповяда, ако ми е мил животът, никога вече да не споменавам за нея.
цитирай
6. mt46 - https://chitanka.info/text/471/17#textstart
06.05.2023 18:27
Никой закон в тази страна не трябва да превишава по броя на думите броя на буквите в тяхната азбука, която се състои само от двадесет и две букви. Но в действителност малко закони стигат дори до тази дължина. Те са изразени с най-ясни и прости думи; и тези хора не са достатъчно съобразителни, че да откриват повече от един смисъл в една дума. А да се пише коментар върху някой закон, е престъпление, което влече смъртно наказание.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19117046
Постинги: 3677
Коментари: 44991
Гласове: 148721
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031