ДА СИ ПРИПОМНИМ ЗА ВЕЛИКАТА ЖАКЛИН ДЮ ПРЕ !
Тази дама бе една от най-великите виолончелистки по времето, когато още се изявявяха другите двами титани, Пабло Казалс и Мстислав Ростропович. Казалс и Ростропович Бог дари с дълг артистичен живот, но животът на Жаклин дю Пре бе твърде кратък и наситен с много страдания.
Тя е англичанка с френско име, външността й е на германка. Изключително, бих казал магнетично излъчване притежваше тази жена. Освен голям музикант, тя бе и много красива. Към виолончелото тя се е ориентирала сама, майка й е била пианистка. Напредва много бързо. В конкурсите, които участва тя е винаги първа. Когато я слушам възприемам челото като част от нея. Тя притежаваше страхотна лъкова и пръстова техника, с лекота се справяше с целия тонов обем на виолончелото, с лекота свиреше в най-високия регистър наа инстумента. Подобно наа един друг челист преди нея, Фойерман.
Силен момент в живота й бе срещата й с Даниел Баренбойм, тогава вече утвърден пианист и в началото на диригентската си кариера. Двамата направиха великолепни записи на най-значителните камерни творби за виолончело и пиано. И се ожениха; Баренбжйм дирижираще изпълнението на Жаклин на най-великите концерти за виолончело и оркестър. Тази артистка е причината да добие Концерта на Едаурд Елгар такава популярност.
Голяма беда обаче се стовари върху тази велика личност, която бе установена при нея едва на възраст 25 години – начало на нелечимата тогава болест Множествена склероза. Тази коварна болест порази първо чувствителността на пръстите й, след това на други места по тялото й и я доведе до обща парализа. Поради обичта си към музиката и интереса на изпълнителите на виолончело към нейните съвети, тя работеше до последните си дни с тях. Возеха я на инвалидна количка, тя се оптиваше да се усмихма. На 42 години тя почина. Това бе огромна загуба за музикалния свят.
За нея има филм, който може да се изтегли от Интернет.
Аз обичам виолончелото и съм слушал много творби, писани специално за него. Виолончелото не е струнен инструмент както виолата напр. да даде хармонична плът на оркестъра или камерния състав, а инструмент за солови изпълнения. Бах му посвещава Шест сюити за виолончело соло.
Виолончелото е възлюбен инструмент от Брамс, който създава прекрасни камерни творби за него. Двете му Сонати за виолончело и пиано са върхът в този жанр. Интересното е, че Моцарт недолюбво виолончелото и вместо него предпочита виолата. Давам пример с Триото му „Кегелщат”, където той ползва пиано, кларинет и виола. Бетховен също обича челото и пише 5 сонати за чело и пиано. Върхът му е Сонатата в ла мажор.
Напомням за Концерта на Дворжак за виолончело и оркестър. Дворжак го пише, няма никакви средтва да го издаде, показва го на Брамс. Брамс е въодушевен от концерта, заплаща разходите за издаването му и концертът тръгва по света. Изпълнение на този концерт като Жаклин няма !!!
Ще приложа в линкове три сонати за чело и пиано в изпълнение на Жаклин дю Пре. Мъжествено, истинско наричам звученето им в изпълнене на тази велика дама, на която животът не остави време да се изяви...
Тя остава пример за изпълнителите на виолончело. Великата Жаклин дю Пре, една от Тройцата Казалс/Жаклин/Росторович. Титаните на виолончелото малко преди и по моето време...
Аз обаче имам много отлични познания върху творчеството му и ще напиша постинг и за него...
