Мълчим, мълчим
и все пръхтим,
замлъкнали
в суетата ежедневна!
Живота с поглед тъжен
все следим,
и чакаме друг
да го подрежда!
Мълчим, мълчим,
и все скърбим,
по миналите дни
и суетата минала,
а днес живота
душата ни цеди,
и капките
от срам забърсваме!
Мълчим,мълчим,
делата-спомен все редим,
все там подреждаме,
суета натрупана,
и после въздуха не стигащ,
все като мечта редим,
и спомена ни става,
все по сладък!
Мълчим, мълчим,
пътеки спомени редим,
а нови пътища там няма,
и калдаръма от мечти,
все по ръбест,
разраняващ става!
От душата като кръв
мечтата ни шурти,
дорде в забвение
мечта по бъдеще
мълчим!
Мълчим!

Максим Велков