НАД ЗВЕЗДИТЕ

Когато рано сутрин
най-топлите очи отвориш,
с напъпилата утрин
ти кротко ще си поговориш.

Лъчите теб ще галят,
на слънце жарко и парливо,
усмивки ще запалят
на твоето лице красиво.

А полъх свеж и волен,
на вятър станал ранобуден,
в прозореца отворен
ще взира погледи очуден.

Видял, че си красива
и прелест как от тебе плиска,
ще вейне с всичка сила,
да те открадне ще поиска.

Но дъжд порой ще рукне,
със капки смели ескадрони,
след вятъра ще хукне
и вдън земя ще го прогони.

Ще грейне пак дъгата,
със топли цветове разкошни,
ще блеснат нови небесата
по-ярки от зорници снощни.

Денят крилат отлита,
преражда се в безсънни нощи,
самотни те самите,
че в тях те чакам знаят още.

Звезда си  над звездите,
за мене вярната посока,
начало си ми в дните -
и край, когато си високо.

         Бурен Трън

Коментирам за да изкажа и моите почитания към хубавата ти поезия...
Добавям скромно мнение, че когато се огледаме вътре в себе си и зад мечтите си, и дали са, и как достижими, ще им потърсим образа и над звездите...
И тогава ще сме възкръснали и Христово и пролетно. :-)
Вдъхновени и споделени празници ти пожелавам!
   Лекс