Запушва артериите, пресича кръвта.

Премълчаното бавно те вкарва във гроба.

Размътва съзнанието, разтваря плътта.

Недоизказани думи се вият във гърлото.

Сякаш топка от гневни змии, отровни,

се давят в любов с вкус на жлъчка повърната.

И я затягат в своите здрави окови.

Не кашляй, не дишай, не пускай думите.

Не се обръщай, не чувствай, не поглеждай дори.

Моментна слабост и пак си цел за куршумите.

Обърни се и тръгвай. Върви.