Постинг
30.08.2021 13:26 -
Отговор до Драго
Автор: kolchakova
Категория: Поезия
Прочетен: 875 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 30.08.2021 22:45
Прочетен: 875 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 30.08.2021 22:45
* * *
Онези малки и шавливи ученици –
от границата между цели векове –
учтиво, както подобава,
разказват ми на бира и на пица
със мъжки и със женски гласове
какви са ги магерили тогава.
А аз прикривам зад полуусмивка
срама от допотопната наивност,
от с нищо не простимата увереност,
че сто процента са били щастливи
и безметежни, и загрижени единствено
за разните падежи и спрежения.
Такава инфантилна, сляпа глупост!
Смалена ги изслушвам и се чудя
възможно ли е да са оцелели
между панелките на Овча купел,
и как не бяха се загубили
в Джурасик парка от всепозволеност.
Нахълтваха в часа – смутена тумба –
със смях и със загадъчна вина,
и раници, и якета припряно,
захвърляха на пода шумно,
нетърпеливо вдигаха ръка,
подпрели на седалката коляно.
Как будно светеха очите им,
как ме огряваха с усмивки те,
за смелостта си без да предполагат!
Или пък просто бяха свикнали
да крият във чорапите стотинките,
и да се бият, ако ги нападат?
Наистина ли без да се замислят
разделяли са мигом със вратата
на две вселени своя свят:
едната – ясна и категорична,
уютно-скучна, безопасно-кратка...
А после тръгваме,
гасиме осветлението...
Щрак!
Пориви?
Бро ли?
Бързане.
Блъскане.
Зъбене.
Обири.
Дилъри.
Дрогери.
Килъри.
Удари.
Лузъри.
Като в налуден лунапарк психясал
потънал в глухо, зло мъглище,
палячовци подскачат и се блещят,
иззад кюшетата внезапно
изкачат блъскащи се виещи колички,
нашарени и светкащи зловещо.
До днеска още ми горчи вината:
за Монти не намерих друга радост,
на Вики бесовете не видях навреме,
и не опазих Митко Фаруати,
не казах на Захари да не вярва
на никакви метафори с летене...
Дали все пак с безоката си вяра,
че знам какво да сторите със дните си,
съм ви помогнала да бъдете днес тука,
увереност в Доброто съм ви дала?
Дали съм ви научила да питате
и да не бъркате въпросите си с лутане?
Жени красиви и мъже самонадеяни,
да ви поуча пак ще разрешите ли?
Каквото и в живота да постигнете,
ще бъде ефимерно постижение.
Бъдете най-уютните родители –
безкраят е примамка за наивните.
Онези малки и шавливи ученици –
от границата между цели векове –
учтиво, както подобава,
разказват ми на бира и на пица
със мъжки и със женски гласове
какви са ги магерили тогава.
А аз прикривам зад полуусмивка
срама от допотопната наивност,
от с нищо не простимата увереност,
че сто процента са били щастливи
и безметежни, и загрижени единствено
за разните падежи и спрежения.
Такава инфантилна, сляпа глупост!
Смалена ги изслушвам и се чудя
възможно ли е да са оцелели
между панелките на Овча купел,
и как не бяха се загубили
в Джурасик парка от всепозволеност.
Нахълтваха в часа – смутена тумба –
със смях и със загадъчна вина,
и раници, и якета припряно,
захвърляха на пода шумно,
нетърпеливо вдигаха ръка,
подпрели на седалката коляно.
Как будно светеха очите им,
как ме огряваха с усмивки те,
за смелостта си без да предполагат!
Или пък просто бяха свикнали
да крият във чорапите стотинките,
и да се бият, ако ги нападат?
Наистина ли без да се замислят
разделяли са мигом със вратата
на две вселени своя свят:
едната – ясна и категорична,
уютно-скучна, безопасно-кратка...
А после тръгваме,
гасиме осветлението...
Щрак!
Пориви?
Бро ли?
Бързане.
Блъскане.
Зъбене.
Обири.
Дилъри.
Дрогери.
Килъри.
Удари.
Лузъри.
Като в налуден лунапарк психясал
потънал в глухо, зло мъглище,
палячовци подскачат и се блещят,
иззад кюшетата внезапно
изкачат блъскащи се виещи колички,
нашарени и светкащи зловещо.
До днеска още ми горчи вината:
за Монти не намерих друга радост,
на Вики бесовете не видях навреме,
и не опазих Митко Фаруати,
не казах на Захари да не вярва
на никакви метафори с летене...
Дали все пак с безоката си вяра,
че знам какво да сторите със дните си,
съм ви помогнала да бъдете днес тука,
увереност в Доброто съм ви дала?
Дали съм ви научила да питате
и да не бъркате въпросите си с лутане?
Жени красиви и мъже самонадеяни,
да ви поуча пак ще разрешите ли?
Каквото и в живота да постигнете,
ще бъде ефимерно постижение.
Бъдете най-уютните родители –
безкраят е примамка за наивните.
Търсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
За този блог
Гласове: 1493