Понякога и  ветровете си почиват.
Прибират се за малко у дома.
Утеха само там намират,
събрали разпиляната тъга.
Понякога е трудно да говорят.
Нашепват само и не чуваш ти...
Но закрещят ли,
стой далеч,за бога,
на косъм щом живота ти виси

Ветровито стихотворение, бих казал.
Иначе от него навява повече шепот, отколкото вихрушка.

Бурите са моята природа!
Привет , мила !
Панацея