С повишаването на температурите бърбънът става все по-актуална напитка, чийто вкус се допълва великолепно от ритъма на джаз или блус, или и двете. Разбира се всичко това не е само за фини ценители и изискани сноби, но за всеки, който би харесал casual style-а на тези музикални стилове. С бърбън, разбира се.

       За днес съм подбрал дажз и блус изпълнения на известния английски актьор Хю Лори - незабравим с главните си роли в "Черното влечуго", "Доктор Хаус" и, разбира се, "Устър и Джийвс". Колцина от почитателите на филмографията му обаче знаят, че Лори е чудесен музикант и едновременно с това познавач на джаза и блуса? Познавач, който с удоволствие свири по барове и импровизирани концерти на открито.

        Качвам тук една музикална обиколка на мистър Лори в родината на джаза, мястото, където е съхранен автентичния джаз, разкошната и пазеща стария дух на юга Луизиана и по френски елегантния, креолски Ню Орлийнс.

P.S. Коктейл "Manhattan"



                                                               ИЛИ 
                       "Бомбай Сапфир" са допустимата алтернатива на Бърбъна. :)

а от Бърбън Стрийт в Ню Орлиънс имам незабравими спомени. Доколкото не ме лъже паметта, около същата улица е била и "Къщата на изгряващото слънце" от легендарната песен на Animals. Всъщност, както забелязвам от втория клип, той е сниман точно на Бърбън Стриийт, тази най-известна улица в САЩ. Спомените и усещанията ми са свързани и с многократния ми безумен спор с бот вв1951, който никога не е бил в САЩ, но е непоколебимо уверен, че Ню Орлиънс е жертва на частната собственост. Няколко пъти му обяснявах, че натоварването на дигите в Ню Орлиънс има динамичен характер за разлика от статичното натоварване на холандските с които ги съпоставя, но той се оказа неспособен да проумее, че природните фактори може да са по-значими от вида на собствеността. Бърбън с чугунена глава не върви.

О, да и при мен в барчето отлежава винаги поне една бутилка "Джак". През зимата съм повече на Скоч и ирландско, но позатоплили се ... Никога не съм бил в САЩ и поради това и не съм посещавал Ню Орлийнс, но "Бърбън стрийт" я знам, тъй като е запечатана на безброй ленти и е известна туристическа дестинация. Опрделено обаче съм планирал един тур до Щатите и именно Ню Орлийнс ще бъде първата спирка; "френският квартал", "Бърбън стрийт"...Новият свят /вече не чак толкова нов/ има своя чар и красота. Мандраджията не искам да го коментирам, тъй като ми се разваля чудесното настроение. Бих казал само, че от малоумник, комунист и русофилистик, не може да се очаква друго!

Непременно! В Ню Орлиънс има какво да се види. И в парковете му текат спонтанни шоу - спектакли и настроение подобно на Бърбън Стрийт. Видят ли камера, хората позират, приветстват и поздравяват, а не те гледат накриво както в Европа, нито ти искат пари или пребиват както в руSSия.

Бърбънът!!!!!

Със сигурност е така, както казваш, аз така или иначе съм решил да го изживея лично. Като спомена русийката, сега ми иде на ум едно сравнение: съпоставянето на тази местна, автентична и приятна креолска култура на Луизиана с комсомолския кич, пляски и смехотворна униформена високопарност на руската "култура". Да, вероятно чершката е един хубав бой от страна на група развилнели се рашистки павиани. Водката явно поражда системни дебили. :)

Объркал си адреса, червеносвете, тук няма самогон, частушки, кисели краставички и смрад на спарени сапаги.

и ако пия, защото не пия (само как звучи), но когато пия,, само това пия. Явно, пиещите точно това ... мислим по еднакъв начин, почти. Тук забелязвам една мрачна истина - с нещо ни облъчват от САЩ. Бъдете здрави, фенове на доброто уиски.

Преди всичко - добре дошъл в клуба. За нас, пиещите бърбън, е ясно, но бих добавил две неща: някак си уискито има отношение към интелекта в положителен аспект; интересно, защо смучещите водка са такива примати и умствено недоразвити? Да, определено не само музиката има връзка с интелекта и духа, но и видът алкохол. Поздрави.