ПОНЯКОГА КОРАБЪТ ПРЕСТАВА ДА ПОТЪВА, НАПУСНАТ ЛИ ГО ПЛЪХОВЕТЕ

Някои зевзеци твърдят, че сходството в инициалите КГБ и КТБ не е съвсем случайно. И аз мисля така. Следващата история:   
Ирена Кръстева и Делян Пеевски  са майка и син. „Били“, разправят разни, твърдят го насмешливо някои от горните часово/трудови вестници. Вижте докъде са стигнали?!  В. „Уикенд“ например (който също бе собственост на Петьо Блъсков по някое време от своето съществуване) пише: „Като млада Ирена не го вадеше от устата си. Как ли е забременяла?“ От простаци, какво друго освен простотии, може да се очаква?!
Но, сериозно: (Следващите данни са налични в Мрежата и към момента.)

·            Ирена е Кръстева по баща - полк. Ангел Кръстев, който е бивш заместник шеф на управлението на Държавна сигурност във Враца. Назначен е след опита за преврат на Горуня някъде през 60-те години на миналия век. Който помни това име, ще ви каже, че Тодор Живков трябва да е имал много голямо доверие на този човек, за да го назначи за началник на Сигурността в града, където току що е потушен опит за преврат от негови политически противници.
Самата тя е родена през 1955. После била изключена от английската гимназия, неясно защо. Едва ли е заради нисък успех. Завършва класическа философия и журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Това трябва да е било около 1978-1979. В 1980 г. е назначена като коректорка в издателството на БАН.
Следващата информация в Интернет е чак с дата 2000 година – тогава Ирена Кръстева купува от Петьо Блъсков вестник „Монитор“. През 2002-а - тя вече е на 47 години - тогавашният спортен министър Васил Иванов-Лучано я прави изпълнителен директор на Българския спортен тотализатор. (Ах, този хазарт…) Веднага щом идва на власт Тройната коалиция, новият спортен министър Весела Лечева я уволнява веднага. Ирена Кръстева остава без работа. Което не й пречи през 2008-а да придобие 47% съсобственост в новостроящата се най-голяма печатница в България ИПК „Родина“ (съборена до основи през 2020), да купи телевизия ТВ7 (приемник на телевизия PRO BG) и да я продаде след 2 години на „Краун Медия“ (едната кипърска офшорка – половин страница по-надолу). Телевизия ТВ7 „увяхва“ през 2016 (след фалита на КТБ – виж НИЕ-8).
През юни 2009 г. прокуратурата (Борис Велчев е главен прокурор) обявява, че парите, с които Ирена Кръстева е придобила куп медии, а след това става и мажоритарен собственик в ИПК „Родина", са чисти, а собственичката им няма никакви задължения към държавата под формата на данъци и осигуровки.
Ще последва новата пазарна сесия, включваща вестниците „Телеграф“, „Политика“, „Меридиан мач“ „Борба“ и др. по-малки. Както и телевизия ББТ, (стартирала като Демо ТВ през 2000, прекръстена през 2003-а на  Балкан Българска Телевизия, 2007 - закупена от ТВ7, 2013 отново прекръстена на TV News7 и фалирала заедно с ТВ7 2016.)
 (Вмъквам: Всички български вестници от това време са единодушни – те наричат вестниците и телевизиите, които притежава Ирена Кръстева,  „Догановите медии“) През 2015 г. Кръстева официално прехвърля собствеността на вестниците на сина си Делян Пеевски.
През октомври 2021 г. името на Ирена Кръстева се появява в т.нар. „Досиетата Пандора". Според тях тя през 2009 г. е  станала собственик на две офшорни фирми от Британските Вирджински острови, базирани в Кипър.. Тяхната регистрация е поръчана от швейцарска банка. Целта на операцията е да се отворят банкови сметки на името на юридическо лице. Така се прикрива истинският им собственик и се избягва данъчното облагане (ако не знаете). Тази история има много голямо развитие, но за него, когато му дойде времето (НИЕ-10)

·            Синът е Пеевски по баща – един никому неизвестен български бизнесмен от Югозападна България. Роден е 1980 г. в София. Ако търсите общи снимки на Дилян Пеевски с баща му Славчо Пеевски, няма да намерите. Вместо това обаче Интернет прелива от снимки на Делян с Ахмед Доган (придружени с коментари, че Доган харесва тъмнокоси жени, каквато била и сегашната му пиарка Велислава Кръстева), с Илия Павлов (за една такава морска снимка писах и аз в НИЕ-5, защото на нея все едно са снимани чичо и племенник, най-малкото), с приятеля му от училище - сина на Галя Дичева, пиарката на Симеон II, със самия Симеон Сакскобургготски, със спортния му министър Васил Иванов-Лучано… Отделно са новите снимки на Делян Пеевски с Мустафа Карадайъ, Йордан Цонев, Христо Бисеров… Изобщо някакъв непонятен, как му викаха – „октопод“ ли?

Не ми е работа да влизам в този свят на обвързаности. Нито имам допуск за там, нито задачата ми е да пиша за тези „гнезда на пепелянки“, да не говорим, че изпитвам някакво човешко чувство на гнусливост (за което вече съм писал, използвайки точно същата дума).
Но понеже, и Петьо Блъсков и Делян Пеевски, ще продължат да играят съществени роли още десетилетия напред в новия „български театър“ (умишлено не уточнявам: „медиен“ театър), не мога, а и не бива да ги пропусна.
Ще ви дам моите основания за това. Основното:
Според мен има съществена разлика между типа „Блъсков“ и типа „Пеевски“
Хората от разните поделения на Държавна Сигурност никога не са били „едни от тях“. Под „едни от тях“ разбирам комунистите, които – все едно поради вяра или тарикатски инстинкт - изнесоха, направиха възможна победата  на деветосептемврийската революция в 1944-та. Тези комунисти станаха господарите на страната. И като всички господари, веднага след като влязоха във владение, си назначиха слуги, които да се грижат за тяхната сигурност. От вратата на двора до балдахина над кревата! Като се има предвид, че „Държавата, това е БКП“ (фиксирано в чл.1-ви на Конституцията им), всичко си идва по местата. Включително и факта, че когато Господарят тръгна да мре по Десети ноември 1989-та, той раздаде „куфарчета с пари“  на най-приближените си слуги. Като награда за вярната им служба.
(В скоби. Тук има проблем. Обикновено наследниците на Господаря не са съгласни със Завещанието и започват да го оспорват. Как? Като се има предвид средата в която са расли, първо са Пищовите, а после Съдът. Ако е останал някой жив и ако не е изтекла давността.)
Вече извън скобите според мен има още един проблем. Много по-голям от разпределението на някакви пари. Загубата на пари не е краят. Пари се печелят. Виж ако обществото, вярващите в теб хора, научат някои мръсни твои тайни, се сриваш безвъзвратно в техните очи! Та ти не си бил никакъв Господар, а обикновен мръсник като тях. Така заминаваш по житейския улей надолу, без никаква възможност за връщане. А кой по-добре и повече такива тайни за господарите може да знае от хората, които палят печките в стаите им, сервират им, докато се хранят, веят им с ветрилото, когато са надървени (извинявайте, това е от досега с кукувците) или дори повече от това – чистят тоалетните след тях. Това са пак хората от Държавна Сигурност, обаче онези, най-нисшите от слугите, тези от Управлението за Безопасност и Охрана, така да го наречем примерно. Те не са толкова мощни като ДС-тата, но са много по-опасни, защото са безскрупулни глупаци.
Това се мъча да обяснявам.  Хората от типа „Блъсков“ са в екипа на нисшите слуги. Докато хората от типа „Пеевски“ са над тях. Което включва и самите Господари.
(И пак в скоби. Ни едните от УБО, ни другите от ДС, ни третите – Господарите им, имат определящо влияние в свободното общество. Това общество не зависи от нито едни от тях! Но шансът на хората в свободното общество зависи от индивидуалната способност на всеки да се научи да ги различава и сам да се пази от такива. И това се мъча да обяснявам!)

Като прислужници на големи величия от комунистическите господари на страната преди 10 ноември Блъскови знаят, виждали са мръсното им бельо. А като добавим безскрупулната им същност, която е първичната за тях, защо се учудваме на оригиналните цитати – „Като млада Ирена не го вадеше от устата си“, „Тошев включи на лайномет“, „Всъщност добрата работа води до добро чукане. Или обратното.“… Обикновено такива хора са ограничени и във вида дейности, които развиват успешно. След 10 ноември Блъсков става вестникар, защото тази професия в условията на свобода на словото му позволява да развихри свръх себичната си маниакалност към словоблудство. Така той вече се чувства „Господар“. Отнемете му вестникът и изведнъж „ще стане той нищо“. Единственото, което може да му носи по-големи пари в сравнение с журналистическите хонорари, е „като разработи“ долния морален интерес на читателите си, да продаде вестника и да си купи или създаде друг. Нова територия за нови наивници. (Без малко да напиша нещастници. Които „живеят за мига“. - Не ми обръщайте внимание. Мислете за себе си и за вашето си бъдеще.) Блъсков точно това и прави.
Пеевски са други хора. С по-големи амбиции и способности в различни части на спектъра от обществени дейности. Както и с по-големи възможности да ги осъществяват. Включително и наследствено придобити.
Какво имам предвид?

·            Приемете, че съм завел една папка на която отгоре съм написал: „Неща за Пеевски. За всеки, който се интересува от него“. Вътре поставям, и добавям непрекъснато нови страници, за всеки нов слух, факт и обосновано предположение. С мисълта, че има време, когато някой ще ги обедини, разграничи, изобщо ще направи опит да „подреди“ чрез тях някаква смислена картинка. Ето за какво иде реч, както се изразяват някои:
- Пеевски се прочу за пръв път преди години (2001) като учредител на младежко НДСВ, който едва на 21 години беше назначен като парламентарен секретар в Министерство на транспорта от тогавашният министър Пламен Петров. Като такъв е вкаран в борда на пристанище Варна (шеф на борда) и после махнат от Николай Василев поради липса на образование. През това време Пеевски все още е студент по право в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград.
-  Между 2002 – 2004 г. майката Ирена и синът Делян, по времето, когато не са имали никакъв официален бизнес, са придобили всеки по няколко апартамента в София. Любопитно е, че Славчо Пеевски, баща на Делян Пеевски и бивш съпруг на Кръстева, е депозирал в прокуратурата сигнали срещу сина си и бившата си съпруга. Той ги обвинява в злоупотреба със служебно положение, укриване на доходи и неплатени данъци. В знак на възмущение, той основал и “Асоциация за борба против корупцията в България”. От своя страна майката и сина са завели срещу него дело за оказване на тормоз.
- Докато майка му бе шеф на тотото, вестниците писаха, че благодарение на връзките с тогавашния министър на младежта и спорта Васил Иванов – Лучано, Делян Пеевски приватизирал чрез апортни вноски столичната зала “Универсиада” и спортния комплекс “Тотошанс” в Златни пясъци. Според съобщенията това се случило чрез подставено лице, като официален собственик на фирмите била записана 25-годишната му секретарка Маргарита Донкова.
- От май 2005 г. Пеевски е следовател в стопански отдел на Столичната следствена служба, макар че според закона за тази длъжност се изисква двегодишен стаж. Пет месеца по-късно е назначен за заместник-министър на държавната политика при бедствия и аварии в правителството на Сергей Станишев. Там той наблюдава Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Става и член на междуведомствената комисия, която издава лицензите за търговия с оръжие.
- По-късно Пеевски е назначен за следовател в Столичната следствена служба - Стопански отдел, без конкурс и без задължителния стаж. Твърди се, че назначението му е станало с протекцията на бившия шеф на националното следствие Ангел Александров.
- Делян Пеевски беше зам.-министър по бедствията и авариите в тройната коалиция (от квотата на ДПС) с ресор “Държавен резерв”. Уволнен през 2007 от премиера Станишев заедно с една друга зам.-министърка Корнелия Нинова, около скандала с Румен Овчаров. След по-малко от година Сергей Станишев го върна в правителството, пак едновременно с Корнелия Нинова. 
- На изборите за 41 НС Делян Пеевски вече е напуснал партията НДСВ и като представител на гражданската квота на ДПС става депутат за първи път. На 29 години. Оттогава досега без прекъсване той е депутат на ДПС.

- По-нататъшните скандали около избора на председател на ДАНС при правителството на Пламен Орешарски (2013), фалита на КТБ (2014), закона „Магнитски“ (2020)… като му дойде времето.
- Прави впечатление, че систематични изследователи на корупцията в България – Едвин Сугарев, Христо Христов и Красен Николов (написали тритомника „Корупционната България“, спонсориран от Фондация „Америка за България“), избягват споменаването на името на Делян Пеевски, макар че цялата му спорна дейност попада в обхвата на тритомника, който завършва със събитията чак до 2018 година. Доган, разбира се е „осветен“ отвсякъде: Филип Беев е вътре, Феим Чаушев, Христо Бисеров и разни други корумпиращи „риби“ – да, но за Пеевски – нищо.

·            Приемете, че съм завел още една папка на която отгоре съм написал: „Турската връзка на Пеевски. За всеки, който се интересува от нея“. Вътре поставям, и добавям непрекъснато нови страници, за всеки нов слух, факт и обосновано предположение. С мисълта, че има време, когато някой ще ги обедини, разграничи, изобщо ще направи опит да „подреди“ чрез тях някаква смислена картинка. Ето за какво тук иде реч:
Във втората група вестници, които майка му Ирена Кръстева купува през 2009 г., специално отбелязвам, че попада и регионалният за Велико Търново вестник „Борба“. Защо, какъв интерес може да представлява този град за тази жена? Освен, че Враца (нейния роден град), София (родния град на сина й) и Велико Търново, лежат във върховете на един триъгълник. Триъгълник, ама какъв!?

Велико Търново е столица на Второто българско царство и е превзета от турците в 1393 година. По тази причина едва ли има много българи, които да изпитват някакви сантиментални чувства към наследниците на Мурад. Това обяснява защо в Търново и наоколо в радиус от стотина километра се раждат и живеят половината от водачите ни в Априлското въстание. В тази област в централна северна България открай време живеят по-малко турци и помаци в сравнение с всеки друг регион на страната ни. Не случайно тук местният диалект е най-близо до чистия български език. Поради тези обстоятелства не ще да е такава чисто турска причина за интереса Иренин да контролира и направлява събитията в старата българска столица чрез регионалния й вестник „Борба“.

Друга ще да е причината. По-скоро - причините. Предупреждавам ви, че фактите, които следват, са подредени около линията „ПЪРВОНАЧАЛНАТА причина не е политическа. Тя е лична!“. Така въпросът за връзката Ирена Кръстева – Велико Търново се трансформира във въпроса „Какво свързва Ирена Кръстева с град Велико Търново?“
(Приемам възраженията, че е много вероятно да не съм прав в разсъжденията си. Но прочетете изложените по-надолу факти и се опитайте да ги подредите в друга смислена картинка. Успех!)

1.                        Велико Търново никога не е бил подчертано бунтарски град срещу комунистическата диктатура у нас. Причините за това сигурно са много, но аз бих откроил две. Едната е, че някакви особени комунистически издевателства над търновчани не е имало, във всеки случай не повече от тези обикновените във всеки провинциален град. Другата – в града открай време съществува голяма военна промишленост и достатъчно важна за БКП-властта, така че през годините градът се напълва с външна работна сила, която е – как се казва - подбирана като за секретна военна работа. (Коя е първа причина, коя втора, класирайте ги вие.)
Знаете ли например, че около 90-те години на миналия век град Велико Търново е на седмо/осмо място по брой на население в страната? Което се запазва и в демократичните години. Питате ли се защо? Добавете Университета и фактът, че на практика Велико Търново е мегаполис за размерите на България – от Долна Оряховица до Килифарево. С втората по големина гара Разпределителна и третото по големина летище в България.)

2.                        Сега да ви припомня историята на най-големия български милиардер ($1,5 милиарда) в демократична България Илия Павлов. (роден е 1960 година)

Какво знаете за него? Първото, което на всеки идва на езика, са две неща: Мултигруп и убит. По-паметливите ще се сетят за програмната негова статия от 1995-а: „Гущерът къса опашката си“ ( за която някои твърдят, че е писана от Любен Гоцев, и пак според тях – че Любен Гоцев е създателят на организираната мафиотска държава у нас). Предполагам, че доста от вас знаят и името на баща му – Павел Найденов. А някой да знае името на майката на Илия Павлов? Ще кажете: защото е била скромна. А, че той и Павел Найденов е бил скромен управител на софийски ресторант. Докато се запознава с Големия Фатик – Исмет Шабан, който контролирал износа на каптагон от НРБ към Турция. И стават такива приятели, че когато убиват Исмет Шабан, Павел осиновява сина му Малкия Фатик (Филип Найденов) и той става доведен брат на Илия Павлов.
Ето ви една връзка между Илия Павлов и ДПС чрез баща му и Малкия Фатик. Запомняме я! (Възможно е и тя да е източника за първоначалното натрупване на капитала.)
В Интернет пише още в подкрепа на връзката Павлов – Турция: След като завършва армейската спортна школа, Илия Павлов за малко време работи във вестник „Йени ашък“ – „Нова светлина“.

Следващата история разказва за важните жени в живота на Илия Павлов.
Най-тайнствената е първата – с тъмнокосата Христина. (Цитирам в.“Уикенд“, макар, че историята я има още на много места.) „Тя била голяма купонджийка, докато била студентка по изобразително изкуство във Великотърновския университет. Нищо човешко не й било чуждо. В един момент обаче тя решила да зареже веселбите и светския живот и да стане отшелничка. Причината? Несподелена любов, заради която разбиранията й за смисъла на живота се преобърнали на 180 градуса. Христина дала църковен обет и след като се подложила на всички изисквани от канона изпитания, била провъзгласена за монахиня в девическия манастир „Св Николай“ в Арбанаси. (На 5 км от Търново)  Малцина от посетителите на метоха „Св. Николай” можели да останат равнодушни пред красотата на младата жена. Самият Илия Павлов не криел възхищението си от сестра Христина, разказват местни хора. Босът на „Мултигруп” започнал по-често да посещава манастира, за да се наслаждава на компанията на ослепителната божа служителка, която блестяла и с висок интелект. Той станал и основен дарител на девическата обител, която била в непосредствена близост с резиденцията на „Мултигруп” в Арбанаси.“

(Тук има известно смесване на времената. Сестра Христина се замонашва в края на 80-те години, а Илия Павлов купува за своя резиденция бившата резиденция на Тодор Живков, която се намира действително на метри от манастира „Св. Николай“, десетина години по-късно.)
Междувременно Илия Павлов се жени за втората жена в живота му – Антоанета Чергиланова, дъщеря на ген.Чергиланов, който е бил шеф военното разузнаване по тошово време. (Горката сестра Христина! Нямала е никакъв шанс.) Двамата имат дъщеря Венцислава, която днес (сведението е от 2020 г.) живее със семейството си в Дубай.
Третата жена в живота на Илия Павлов е Дарина Павлова (от Плевен, рождено име Дарина Георгиева). Имат две деца. И майката, и двете нови деца живеят в чужбина. Интересно ми се видя, че синът на Илия и на Дарина се казва Илия-Калоян. (Това според мен показва, че търновските години на Илия Павлов са останали живи.)
Ето пряката връзка между Илия Павлов и Велико Търново!

След разстрела на Илия Павлов на 7 март 2003 г., по изричното му желание приживе, той е погребан в Арбанаси на територията на манастира „Св. Николай“ в специален параклис, построен с негови пари и наречен на името на Свети Илия. За гроба на Илия Павлов се грижи сестра Христина.
Намерих във вестниците съобщение, че през последните години (след 2020-а) никой не полага грижи за емблематичното вечно жилище на покойника и издигнатия върху него параклис. Потънало е в храсти и мястото постепенно запустява. Вероятна причина за това би могла да бъде смъртта на сестра Христина, тъй като пак от вестниците знаем, че последния път, когато Дарина Павлова е била на гроба на съпруга си, е бил за 40-те дни от смъртта му. Не можах да намеря в Мрежата сведения кога е умряла сестра Христина и дали това изобщо още се е случило.

Но че Илия Павлов е вложил милиони в града Велико Търново, е факт. Само да повдигна крайчеца на тази завеса. Бившата резиденция на Тодор Живков в Арбанаси беше на Илия Павлов (продадена 4 години след разстрела му в 2003-а). Най-големият хотел на града, над брега на река Янтра, на 50 метра от Стамболовия мост, (наричан от търновци свойски „Интера“) е негов. Купен е през 1997-а. В града и до днес има спортен клуб „Илия Павлов“. Да не говорим за връзките в Общината…
Година след съобщението, че никой не се грижи за гроба на Илия Павлов, намирам във в. „Борба“ (2.03.2021) следното съобщение: „Интерхотел Велико Търново тъне в разруха от доста време, защото синдик все още не може да го продаде на търг. Най-големият търновски хотел от времето на Тодор Живков не работи и в него влизат крадци, които изнасят каквото могат. От няколко години се пробват да продадат комплекса, който е с ипотека във фалиралата КТБ за 10 млн. евро.“
Което показва, че връзката между Илия Павлов в града Велико Търново е дълбоко лична.

3.                        За „турския облик“ на Велико Търново. Партията на Ахмед Доган има силно влияние в града. По-слабо от това на БСП, обаче по-силно от това на ГЕРБ. (Може и да бъркам, но честно казано, е малко вероятно. Не ми се разсъждава много в посока „защо“.)
 Открай време е така. Според мен поне от 80-те години на миналия век и това няма как да се дължи само на някакви чувства между Илия Павлов и сестра Христина. При такава голяма и важна военна промишленост, добавете и Военното училище, прерастнало във Военен Университет „Васил Левски“, възникнали далеко преди „времето за любов“, при такова съсредоточие на комуникации и разни видове природно надеждни хранилища (знаете ли, че Централният архив на гражданска България се намира във Велико Търново?)… забравете! По-интересен е въпросът защо градът се контролира от турчоляви партийци. Без да съм изчерпателен, а и няма как да бъда по обективни причини, мога само да припомня, че преди „Илия+Христина“ градът се управляваше от земляка на Ахмед Доган -  Пенчо Кубадински. После се дава на сина на бай Павел -- приятеля на Исмет Шабан (тук някъде, отпред или отзад, търсете Христина), а от нашите по-нови времена ще припомня, че и двамата български заместници на новия Ахмед Доган - Мустафа Карадайъ в Централния Съвет на ДПС, са свързани с Търново. И двамата бяха „сини“ при Иван Костов. Йордан Цонев е депутат от избирателен район Велико Търново (въпреки, че е отрасъл в Бургас) Камен Костадинов поне е свързан с Търново (но и той не е от града, раждан е в Шумен). И сега се дръжте за масата – самият Делян Пеевски е депутат в НС (2021-2022) от град Велико Търново!?
Защо? Не зная отговора. Мога само да видя в този факт потвърждение на моето многократно изказвано твърдение, че турската партия ДПС не е етническа партия, а „лявото крило на старата птица БКП“. Питате кое е „дясното крило“? Че то е видно отвсякъде: градската десница около Костов.
За пълнота на изложението, без да коментирам, ще посоча, че Цветан Цветанов, вторият в ГЕРБ, също е дългогодишен депутат от Велико Търново (докато не напусна партията през 2020 година) И БСП „се държи достойно“ в града – в последните десетина години неин депутат оттук е Весела Лечева. Но и тя напусна, привлечена в екипа на президента Румен Радев. Замести я едно младо напористо момче – Явор Божанков, който също напусна, привлечен пък от „новата евролевица“.

4.                        След като ви разказах за Ирена Кръстева, за Илия Павлов и за Делян Пеевски (който много прилича на Илия Павлов), аз за себе си мога да кажа, че ми липсва едно (или няколко) парченца от „пъзела“. Каква е връзката между Илия Павлов и Делян Пеевски? Убеден съм, че тя съществува!
Няколко допълнителни посоки за размишления:
- Около Илия Павлов има твърде много смърт. Баща му Павел Найденов май е единственият, който умира от собствена смърт (2022 от Ковид-19). Двете му деца Илия и сестра му Славка са убити. Илия през 2003, Славка - през 2010. Осиновеният син – Малкия Фатик е убит през 2003, само 5 месеца след Илия. И истинският му баща Големия Фатик – през 1998.
- Някаква Ива Павлова е гадже на Малкия Фатик и когато него го убиват, се присламчва до Алексей Петров. (Колко смърт има около Алексей Петров…) Живее с него на семейни начала и го дарява с единствената му дъщеря. Дори след десет години срещу Ива Павлова, която официално е собственичка на имоти за поне 200 млн. евро според търговския регистър, ще стрелят срещу й на улицата в опит да я убият.
- През 2011 г. покрай започналите проверки от страна на НАП на фирмите, които са прехвърлени на малоимотни и дори на безпризорни лица, с цел да се избегнат данъците на тези фалирали, т.е. ограбени фирми, се оказа, че Велико Търново е едно от двете „гнезда на крадци на ДДС“. Според официалните сведения става въпрос за над 50 милиона лева, а според мълвата – за 9 милиарда лева. Основното лице в търновската връзка е депутатът от ДПС Гюнай Сефер, агент „Алиев“ още от 1982 г. (Ето още един ДС-човек в ръководството на Движението. То май не останаха други там.) Случайно или не Гюнай Сефер и бащата на Илия Павлов Павел Найденов са съдружници в „Мултифрутс“ и на други места. След смъртта на Илия Павлов в 2003-а и влизането си в политиката Гюнай Сефер прехвърля фирмите си на свой братовчед. Като депутат от ДПС, той се пренася да живее в Сараите на Шефа. Вестниците твърдят, че той продължава приятелството си с Николай Вълканов, който е един от наследниците на богатството на Илия Павлов.
- Да добавя, че Велико Търново е един важен за българските масони град. Защо? Откога? Ама как така?... Не може да бъде! Може, може, всичко може. Щом като в БКП е имало разставени монархисти на отговорни места, защо да не може да е имало и масони, нали.

 

Позволете ми накрая само един въпрос: С какво толкова е важен градът Велико Търново, че пада такава епична борба за него? И едно лично „много съжалявам за което“. Политици, оставете този град на мира! Той е много повече български, отколкото е партиен! 

Както съм убеден, че отговорът на този въпрос не може да остане скрит.
Защото корабът ще престане да потъва, когато го напуснат плъховете.

След 3-4 дни настъпва равноденствието. Вероятно около следващата инфлексна точка във времева крива - най-дългия ден в годината, ще мога да ви предложа историята на 2011 година.

ще четем внимателно и с най-голямо удоволствие, четейки Ви, нещата тук(в РБ) стават прозрачни и тълкуването им еднозначно, а това е целта на Историята - прави видими нещата. Господ здраве да Ви дава, Учителю(ще ми позволите така да Ви наричам?).