Чилибона или Чили ,както го наричаха също , беше централен нападател на местния отбор.
 Не беше ръстов, както подобава на футболист за този пост, но имаше усет за пласиране, техника и разбира се - удар! Вкарваше доста голове, понякога и три на мач!
Правил съм интервюта сред футболистите на отбора, кой е можел да играе в "А " група от тях-след години, разбира се
Всички посочваха  на първо място Чилибонов!

В събота обикновено отивах на игрището.  По едно време започна да идва и Чилибонов Водеще понякога  за ръка и сина си-Симеон, той наистина по- късно направи кариера в  "А" група.
Посочваше първо мен, а след това и другите , с които иска да играе. Бях десетина години по- млад от него, вероятно е търсил заместник или партньор в мое лице?
Бяхме се разбрали, той е на върха на атаката, аз зад него. Задачата ми е да го намирам с пасове Пасът  беше може би най-силната ми страна в играта, така ,че се справях, нито веднъж не ме упрекна!
Но вкарвах повече голове от него?   Не ,че се съревновавах, но като виждах как всички са ангажирани с него, не беше проблем да шутирам и да отбележа Всъщност голът беше негов! Заслугата за него

Но едно положение съм запомнил!
Водех топката, но не подавах Той, полуприведен,  ми правеше знак с две ръце, сочеше краката си, да му подам.  Но виждах и вратарят, че е ангажиран с него.  Шутирах моментално, топката се завъртя така, че влезе във вратата, без пазачът и да реагира дори!
Чилибонов застина в позицията си- полуприведен,  с ръце ,сочещи краката му. Въртеше глава от мен към вратата.  Недоумяваше ,как съм го направил?  Заслугата  в същност беше негова!  Той отвлече вниманието на врагаря, който  не допуЩаше ,че от това разстояние ще опитам удар и следеше Чилибонов!

Нямаше късмет Чилибонов, да играе в елитен отбор
А заслужаваше!
В замяна, синът му направи кариера, дори игра в чужбина..

Почина млад ,малко над 40 години. 
Гробът му е от другата страна на алеята, където е погребан дядо ми.
Когато отивам там, винаги се отбивам на гроба на Чили/ името на латиноамериканската държава се съдържа във фамилията му/. Стоя  няколко минути, а в главата ми нахлуват спомени от детските и младежките години ,свързани с него!

Един талант, който не се реализира подобаващо!

името на Симеон Чилибонов. Беше доста отдавна, но пък колко футболни имена преминаха, така, че сега си припомних отново футболисти, които са звучали по радиото с гласът на коментаторите. Времето някакси много набързо се изниза и от младежките си години бързо се озовахме в зрялата си възраст и спомените от миналото бавно, но сигурно избледняват. Хубаво е, кагото човек спомене хората с които е преминал един отрязък от живота му. Нека повече да си спомняме хубавите младежки години и с благодарност да споменаваме хората, дори, а и най-вече тези, които не са вече сред нас, защото именно те са частица от нашия живот.

Благодаря ти, приятелю, за хубавия коментар!
Така е, времето се изнизва бързо
Спомням си, как един приятелми даде поглед към бъдещето
Той беше на 52 години, а аз на-29
Каза ми ,че от 20 до 30 години имал усещането, че времето е спряло А след това, не усетил ,как от 30 станал на 50 години!
Така е, в началото човек се устройва-работа, семейство
После с децата и нарасналите ангажименти във всички области, те изяждат времето и то като ,че ли хвърчи!

А Симеон игра в доста отбори,-"Нефгохимик" и "Локо" -София, най- класните в България, в Германия също

Хубава вечер, Стефане!

Почитания!
Литатру
<3

благодаря ти за посещението!
Почитания и за тебе, разбира се!

Желая ти здраве и творчески успехи на база многостранния ти талант!

Един талант, който не се реализира подобаващо! но са десетки хиляди и ще се увеличават

Имаш право, лошо е когато няма държавна политика относно талантливите, способните?
Още по- лощо е, когато те направо, умишлено се затриват!

Хубав ден ти пожелавам!