Изследователи твърдят, че гънките в мозъка на вожда били като гънки в мозъка на обикновен човек, само че неговият бил почти разрушен от болестта. В него имало зони, в които мозъчното вещество приличало на пихтия. В научните кръгове е разпространена теорията, че мозъкът на гения съществено се различава от мозъка на обикновения човек. Тази теория е особено популярна през първата половина на ХХ век, когато в Съветския съюз, а след това и в чужбина активно се изучавали мозъците на бележити дейци на човечеството. На първо място бил изследван мозъкът на Владимир Улянов – Ленин. Какв е мозъкът на „идеалния човек“ Веднага след смъртта на „вожда на световния пролетариат“ – 21 януари 1924 г., вътрешните му органи, включително и мозъкът, били старателно извлечени от тялото, което предстояло да бъде балсамирано. Изследователите предполагали, че в бъдеще мозъкът на Ленин ще бъде изучаван с цел да се определят физиологичните характеристики на гения. Така смятали съвременниците му. Странен факт е, че съветските учени успели да балсамират тялото на Владимир Илич, макар че тази процедура била непозната за тях; за изследване на мозъка му поканили германския учен Оскар Фогт, препоръчан от революционерката Клара Цеткин. Фогт бил прочут учен, ръководител на Института за мозъка в Обществото за съдействие на науката в Германия. Изследвайки мозъците на бележити личности, той търсел качествата на „идеалния човек“. В Съветския съюз за такъв бил смятан „вождът на световния пролетариат“ – Владимир Илич Ленин, и затова поканили германския учен да изследва мозъка му. През февруари 1924 г. Фогт пристигнал в Москва за участие в заседанието на водещи учени в страната. Там присъствали и медиците, които извършили аутопсията и балсамирането на тялото на Ленин. Мозък на гений или на слабоумен? Главният въпрос на съвещанието, озвучено от лекаря Борис Вейсборд, бил дали може изследването на мозъка на докаже гениалността на Ленин. Всички присъстващи, включително и Фогт, отговорили утвърдително. Германецът предложил да се направят няколко хиляди тънки среза на мозъка на вожда за изследване, включително и за сравняване с аналогичен материал на обикновени хора. В Съветския съюз от Германия било доставено оборудване от лабораторията на Фогт. През май 1925 г. бил сключен съответният договор и работата започнала. Със специален инструмент от мозъка на Ленин били взети десетки проби. Фогт веднага открил, че третият и петият слой на мозъка на вожда са по-развити отколкото аналогичните слоеве в мозъка на обикновен човек. Вестниците веднага гръмнали със заглавия, че действително Илич е гениален. През 1927 г. Фогт се отчел за работата си пред съветското правителство, а през 1929 г. изнесъл доклад в Германия. Неговите изследвания на мозъка на Ленин предизвикали оживена научна дискусия в целия свят. И тогава неочаквано избухнал скандал. Професор Шпилрейн, който също старателно изучавал части от мозъка на Ленин, безапелационно заявил, че отклоненията, открити от Фогт, имат слабоумни пациенти. Неговият извод бил близък до истината, тъй като преди смъртта си вождът боледувал сериозно, бил частично парализиран, трудно пишел и говорел. В Кремъл били недоволни. Анулирали визата на Фокт в Съветския съюз, а оборудването му в лабораторията в Института „Ленин“ било конфискувано. Следващите изследвания на мозъка на Ленин били поверени на съветски учени. Окончателната точка по въпроса за гениалността на Владимир Улянов била поставена на 27 май 1936 г. В Политбюро на ЦК на КПСС постъпил докладът „Изучаване на мозъка на Ленин“. Неговите автори писали, че мощността на мозъка на вожда може е равна на работата на мозъците на десет „средни хора“. Като доказателства те привеждали резултати от изследване на браздите на челната част и браздите на останалите части в мозъка на Илич, които били сравнени с браздите в мозъците на други бележити дейци – Мичурин, Маяковски, Циолоковски, академик Павлов и др. Оттогава в съветската историография здраво се закрепил образът на Ленин като гений. Но това заключение било лъжливо, защото учение се страхували от разстрел, ако тезата, че Ленин е гениален, не бъде потвърдена. А истината била, че гънките в мозъка му били съвършено обикновени, само че поразени от болестта. Разпад на мозъчното вещество Изследователите успели да възстановят историята на болестта на Улянов. Основната болест на вожда била артериосклероза. Аутопсията показала, че тя е основната причина за смъртта му. Вътрешната сънна артерия, в частта й, която влиза в черепа, се оказала толкова втвърдена, че при разреза й почти не се виждал отвор, а в някои места се съдържало вещество, подобно на варовик; когато удряли по артерията с пинсета, се чувал звук на камък... Отделни разклонения на артериите, които хранели важни центрове в мозъка, които отговаряли за движението и речта, в лявото полукълбо се оказали толкова променени, че приличали шнурове. На лявото полукълбо открили кисти, т.е. размекнати участъци, запушени съдове, които не доставяли кръв към тях; храненето им било нарушено и настъпило размекване и разпадане на мозъчната тъкан. Кисти открили и в дясното полукълбо. Мозъкът на вожда тежи 1340 г., т. е. съдържанието на черепната кутия на Ленин тежи по-малко от средното тегло на човешки мозък. Например мозъкът на един млад човек тежи 1410 грама. За сравнение мозъкът на Тургенев тежи 2012 грама, мозъкът на Байрон – 1800 грама; първоначално в науката била приета норма за теглото на човешкия мозък от 1400 г. ; след това я променили на 1300 г. По материали от чуждия печат Превод: Р. Тодорова

Зелен лис(т), червен лис(т).......сиф лис.

Кофти имунна система, получена от различни раси. И мозък, който не е гениален, а твърде посредствен.