Според статия на една дама тези самолети вече не могат да се ползват от краварите.  Според друга статия на същата дама от преди година най-страховитият самолет на света сега е невидимият СУ 35. За него ще пиша в края на постинга.
   Възхитен съм от дамите с широки интереси. Винаги съм гледал на жената като на банка за яйцеклетки, която предлага стоката си на човека. Има и изключения обаче, ето едно - с такива познания по ВКС на Путин, предполагам не разполага и Шуйго. Надявам се скоро да видя блогърки композиторки или поне диригентки. Човекът все подценява жената, но тя носи изненади. Очаквам краварите да отворят постинга ми и да си дадат самолетите Ф - 35 за скрап.

 Прощалният подарък от СССР: Причината за авариите на американските изтребители F-35 може да е съветският "троянски кон"

      Ако тази версия се потвърди, тогава целият флот от самолети от пето поколение може да бъде в опасност.

       Новият изтребител F-35B Lightning се готви да излети от палубата на новия британски самолетоносач HMS Queen Elizabeth. Снимка © Getty Images / Марк Уилсън Мистериозни инциденти /б. М. не помествам снимката, оти ми се чини менте!/.

    2021 г. беше година на предизвикателства за военновъздушните сили на САЩ. Електрониката редовно отказваше в разузнавателните самолети в Черно море, а основният изтребител на САЩ и НАТО Lockheed Martin F-35 беше два пъти виновник за големи авиационни инциденти. Първо изтребител F-35B на Кралския флот падна от палубата на самолетоносача Queen Elizabeth, след това американски палубен изтребител F-35C се разби, докато се опитваше да кацне на самолетоносача USS Carl Vinson в Южнокитайско море. Почти веднага след инцидента американските анализатори написаха, че последната кола е била изгубена при „изключително добри метеорологични условия“, сякаш намеквайки, че техническа неизправност може да е причинила катастрофата.

       Изтребител F-35B каца на борда на USS Queen Elizabeth. Снимка © Getty Images / Lphot Kyle Heller / Министерство на отбраната /отнова не помествам снимката, която е откровено менте!

    Тази злополука, според анализатори, напомня за инцидента с F-35A през 2020 г. След това, когато се приближаваше към пистата на военновъздушната база Еглин във Флорида, изтребителят "внезапно ускори" и пилотът не успя да изплати високата скорост на кацане, в резултат на което колата беше частично унищожена. Втората основна причина според американските експерти е, че контролните повърхности на самолета просто са "откачили" - те са се отклонили в противоположни посоки. Самолетът и пилотът, според доклада на военновъздушните сили, "бързо са излезли от синхрон", тъй като бордовият компютър е наредил носа да бъде надолу, а пилотът е дал противоположни команди, опитвайки се да прекъсне кацането и да заобиколи. Усещайки, че самолетът го игнорира, пилотът катапултира на ниска височина и получава множество фрактури.

      Защо F-35 струва цяло състояние?

В рамките на програмата JSF (Joint Strike Fighter) Пентагонът планираше да получи три версии на машината. Първият - с индекс "А" - беше предназначен за ВВС. Вторият - с индекс "B" - е замислен като версия с кратко излитане и кацане и е особено обещаващ за използване от десантните кораби на морската пехота. Третата и най-сложна в техническо отношение модификация, F-35C, е разработена като изтребител VTOL.

      Основният акцент на самолета е въртяща се дюза от три части, с която американските инженери трябваше да се занимават. Идеята за използване на тази технология се появи в Съединените щати още през 70-те години, но изтребителят Convair Model 200, предложен от ВМС на САЩ като основен самолет-носач, се оказа твърде сложен и скъп, така че всички създадени технологии за тази техника бяха оставени настрана за дълго време в сейф. В допълнение, най-близкият съюзник вече имаше подобен самолет - британският Hawker Siddeley Harrier влезе в армията през 1969 г. и формално се счита за първия сериен VTOL самолет. Американците от McDonnell Douglas в крайна сметка модифицираха тази кола до версията AV-8B Harrier II и я пуснаха в експлоатация. Първият съветски VTOL Як-38 се издигна във въздуха през 1970 г., а неговият ултрамодерен "наследник" - самолетът с вертикално излитане и кацане Як-141 - направи първия си полет през 1987 г.почти едновременно с началото на експлоатацията на AV-8B Harrier II.

    Тогава западният свят и Съветският съюз навлязоха в две различни епохи. За първи път започна времето на глобално военно господство и в СССР, разкъсван от икономическата криза, нямаше място за технологично напреднала и тежко въоръжена "вертикална" линия. В повратна точка за местните производители на самолети, когато изтребителят все още не беше готов за масово производство и вече не бяха отделени пари за неговото усъвършенстване, на хоризонта се появиха производители на самолети от Съединените щати. Инженерите от Lockheed решават да сравнят съветската въртяща се дюза със своята собствена и частично финансират фината настройка на Як-141 в твърда валута в замяна на достъп до технически данни и документация за съветските самолети VTOL.

Защо САЩ откраднаха съветските разработки?

След като проучи някои от съветските решения, Lockheed Martin реши радикално да промени дизайна на въртящата се дюза 3BSD и би било по-правилно да се каже, че тя е преработена, тоест „изобретена“ наново. Няколко години след посещението си в Русия американците представиха първия прототип на F-35B - машина с късо излитане и кацане, чиято система за управление на излитането се оказа като две капки вода, подобна на съветското решение. . Местоположението на отделението с повдигащ вентилатор, опашните стрели на корпуса бяха монтирани спрямо повдигащия двигател под същите ъгли, както в Як-141.

      Фактът на сътрудничество в Lockheed Martin досега не е признат, но бившият пилот на палубната авиация от ВМС на САЩ Хенри Саар обяснява, че „приликата на двете машини е просто невероятна“.

    Проблемът е, че нямаше достатъчно пари и време за разработването на Як-141. Освен това експортният потенциал на този самолет не беше ясен - по това време СССР имаше много съюзници, но практически никой нямаше развит флот и не беше твърде евтино да се използват такива самолети в други условия. Lockheed тръгнаха по обратния път - те планираха да овладеят широкомащабно масово производство, така че събраха най-добрите технологии от където е възможноХенри Саар. Бивш пилот на военноморските сили на САЩ Защо F-35 продължават да падат?

      В историята на инцидентите с изтребители F-35 заслужава да се отбележи една едва забележима подробност: по-голямата част от проблемите се откриват само на палубни машини, които по някакъв начин се използват за излитане с повишено натоварване на двигателя. Як-141 използва няколко топлоустойчиви сплави за чудовищни натоварвания и температури, а реактивната въртяща се дюза представлява слоеста торта, в която всеки слой, включително вътрешните стени на дюзата, е направен от специален вид сплав. Материалите са базирани на ванадиево-титанови и ванадиево-хромови сплави, чиято производствена технология, според някои доклади, не е отишла при американците заедно с чертежите.

       Свръхзвуков VTOL изтребител Як-141, 1994 г. Снимка © ТАСС / Владимир Яцина
    /Б. м. отново снимка менте, не я помествам:

      Същите сплави бяха използвани и при производството на горивната система на Як-141, която, между другото, беше една и съща и за двата двигателя - и за повдигане, и за опора. Точният състав на въртящата се дюза F-35 не е известен, но тя (заедно с подобни сплави) използва топлоустойчива керамика - същата като на американската космическа совалка. Според някои доклади той е бил използван за производството на външни елементи на въртящата се дюза. На теория това решение изглежда по-интересно, тъй като теглото на частта е намалено и нейната устойчивост на износване е увеличена. Но това, което е нормално за совалките, може да бъде смъртоносно за изтребител - по време на нормални полети пилотите рядко са имали проблеми, но пилотите на F-35, излитащи от палубата на самолетоносачи, редовно се оплакват от прекъсвания в работата на двигателя. Част от отговора може да се крие в солената морска вода. На тезиНа снимките ясно се вижда, че новите палубни изтребители F-35C, които не са летели от няколко години, са почти напълно загубили радаропоглъщащото покритие на корпуса.

     Според кандидата на техническите науки, авиоинженера Евгений Дубровин, освен върху фюзелажа, солената вода и изпарението могат да засегнат и други компоненти на самолета.

     За да го направя по-лесно, ще направя следния паралел: историята на изтребителите F-35 е като вторичния пазар за iPhone 13. Много хора го използват, има малко реални отзиви и никой няма да подчертае слабостите при продажба. Ходът да се заемат някои от технологиите на ротационната дюза без съмнение беше успешен, но или сплавта беше избрана неправилно, или на някакъв етап е имало нарушение на технологията. Прекъсванията в доставките на гориво, повредата на горивните агрегати (например помпи) са реалностите при използването на F-35. Съединените щати имаха отличен самолет преди - F / A-18 Super Hornet. Изобщо няма такива проблеми. И към проблемите с желязото трябва да добавите проблеми със софтуера. В резултат на това при достигане на граничните режими самолетът започва да "буйства", защото отказите отиват там, където не трябва да бъдатЕвгений Дубровин, кандидат на техническите науки, авиоинженер

     Авиационните експерти се затрудняват да отговорят какъв точно може да е проблемът - или инженерите на Lockheed Martin не са обмислили напълно технологията за производство на двигател с въртяща се дюза, или съветските инженери умишлено са оставили "троянски кон" в чертежите, заминали за Запада . Но вече не е възможно да отмените F-35 и да започнете да го усъвършенствате - колата се продава активно не само на американските ВВС, морската пехота и флота, но и на всички възможни съюзници. Дали F-35 може да се счита за обещаващ изтребител с огромна функционалност с такива дефекти все още е открит въпрос.

Автор: /б. м. не се чете, някякви иероглифи ми изписват името Гениталий Чернопиздов/ 

   Още една бележка моя:
   В следващия ми постинг ще поместя копие от постинг за невидимите руски амолети СУ 35. Те са абсолютно невидими и поради тази причина двата самолета, които Путин изпрати да плашат Япония се стпракаха над Японско море.  Единият пилот загина, дрпугият също, но при изваждането му от морето изглеждал почти като жив.