Елеонора правеше трета поредна екселска таблица. Също толкова скучна, колкото и предните две. Почна да ѝ писва. Беше си вкъщи, хоумофис – детето беше на детска, никой не я притесняваше. Сама прецени, че е достатъчно продуктивна и влезе в туитър. Прегледа балансираният микс между стари, претоплени смешки, домашноприготвени палачинки и ядове на фенове след поредният ялов кръг в английската Висша лига. Реши да напише туит в защита на Украйна. Профилът ѝ nor4e69 беше със синьо и жълто сърчице, но дълбоко в себе си Елеонора почувства, че това не е достатъчно. Обикновенно туитваше предизвикателни хорни туитове от неразбираем тип „Дрехите и ума ми пречат“ или „Мокри са телата ни, след баня“, които събираха доста лайкове, коментари и ретуити, имаше и своите верни последователи. За нашият стандарт 500 не бяха малко. Те я свързваха повече с черно-бялата гръцка мраморна статуя от профилната ѝ снимка. Така и не се престраши да излезе с истинското си име и снимка. На Директни Съобщения не отговаряше. Слагаше под някои коментари някоя анимирана картинка-отговор, но това колкото да поддържа огъня. Харесваше ѝ да е желана. Имаше своите почитатели, предимно загорели мъже. Знаеше че отваряйки съобщенията, отваря „кутията на Пандора“ пълна с тъпи вицове и грозни дик-пикове. Но сега имаше друга кауза. Украйна. Не можеше да седи безучастна, докато там в Мариопул се биеха за всеки квадратен метър площ, а над Азовстал руснаците кръжаха като лешояди. Нямаше как да им помогне освен да сложи семплото, но ефективно:

„Слава на Украйна“

Чудеше се дали да е на украински, но не намери i с две точки и се отказа. Не сложи и емоджита. Простотата е съвършенство. Заваляха лайкове, имаше и няколко ретуита.

продължава тук:
https://www.vatzko.com/articles/%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8