2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 3625 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 05.01.2018 18:30
Отново ще предложа мисълта:
„Дори да изчезнат всички физически следи от миналото на някоя земя, винаги остават едни последни свидетели, чрез които може да се разгадаят нейните тайни. Тези последни и безсмъртни свидетели са езиците и топонимите оставени от обитавалите я народи. А такива в Девня, в Добруджа и в Интернет запазил Бог…"
Днес името „Варна“ на втория или трети по големина български град, е известно по целия свят. Правени са безброй опити да се вникне, да се разгадаят и обяснят времето и причината на неговата поява, както и да се дефинира неговото значение. Обикновено предположенията и умозаключенията по този наистина научен проблем се носочват и въртят около „каста“, „вода“, „влага“, „крепост“, „вар“, „варовик“, „варница“ и др.
Без да подценявам досегашните научни тълкувания и хипотези, ще се постарая да предложа на читателя и на съгражданите си от днешните градове Девня и Варна част от моите попадения, които предполагам ще спомогнат да се обогати и прецизира съдържанието на това историческо за България име. Ще направя и още една уговорка – изложението ми ще бъде в сбита форма, защото се оказва, че досега по тази много обширна и важна тема са изпозвани най-много 10 – 15% от възможните обяснения.
В предните си две статии формулирах и записах следните два варианта на моя превод на израза от текста на древния византийски писател Св. Никифор I Патриарх (поч. през първата третина на 9-ти век):
1.
„... περαιωθέντες δὲ τὸν Ἴστρον ἐπὶ τὴν λεγο μένην Βάρναν πλησίον Ὀδύσσου,...
„... (българите) достигайки така наречения Велик Истрон (Истрон = Източен град) близо до Одесос,...
2.
„... περαιωθέντες δὲ τὸν "Ιστιου ἐπὶ τὴν λεγομένην Βάρναν πλησίον Ὀδύσσου“...
„... (българите) като достигнали до желания от тях така наречен Голям / Велик град близо до Одесос,...
В първия случай Ἴστρον = Източен град, а във втория – "Ιστιου = Желан.
За тях ще дам допълнителни разяснения по-нататък. Сега задачата е да разсъждаваме как, кога и защо се е появило името Варна, което съвсем основателно смятам за "зародено" и свързано най-напред с Девня и с Девненската река, а може би чак от 1201 година с град Одесос (дн. гр. Варна).
Всеки, който си направи труда, може да провери това, което ще запиша от тук нататък, като ползва речници и най-вече – преводача на ГУГЪЛ, и услугите на безценния сайт http://dic.academic.ru.
Като възложим на преводача на ГУГЪЛ да преведе гръцката дума Βάρναν, ние получаваме следния й превод на латински език
Βάρναν = vastare (vastate),
а за vastate (vastare) получаваме следните разяснения:
· унищожен, руини, отпадъци, боклук, брак, съборен, изпразнен, изоставен, обезлюден, опропастен, сринат доземи, катастрофически (тежко) пострадал, ограбен и др.п.
· голям, велик, мега, магна, широк, просторен, тежък, важен, главен, властови, команден и др.
Този втори вариант ми се струва по-вероятен, защото съвпада напълно с безбройните суперлативи за град Марцианопол: Голям, Велик, По-стар от Константинопол, Преславен, Великопреславен, Магна, Мега и мн., мн. други. Но за тях – по-нататък.
Град "Βάρναν (βάρναν) = Град (район) унищожен с огън и меч!
Звучи куриозно, но понякога с упорит труд се стига до края на безкрайния път.
Смея да заявя надеждата си, че след тази моя статия голямата и непреодоляна досега трудност по изясняването на произхода, значенето и мястото на името / думата „Варна“ повече няма да съществува. Пред българската историческа наука се открива широкият друм не за нейното коригиране, а за нейния генерален ремонт (поне за периода от 681 до 811 година).
Всекиму е отдавна ясно, че с непонятния досега израз „λεγομενην Βάρναν“ Теофан и Никифор посочват онова неразгадано до днес „поддунавско“ и „съседно на град Одесос“ място, на което се е установило комндното ядро на Аспарух през далечната 680 година. Върху идентификацията на това историческо за българската ни история място са работили хиляди и хиляди учени и обикновени хора. То наистина беше един голям, непреодолим и досега непреодолян проблем пред нашата историческа наука и държава.
Аз извърших безбройни опити да открия и да дефинирам това понятие, име или словосъчетание. Вярвах, че името „Варнан“ ще ни „закове“ в Девненския месогей, а чрез Девненската река „Варна“, заедно с превземането и унищожаването на град Одесос от цар Калоян през 1201 год. ще се закотви за вечни времена там, където е днешна Варна. Мисля, че всеки, който се е потрудил да прочете написаното дотук в тази ми разработка, се е убедил колко слабо и повърхностно е работено по името / понятието „Варнан“ и колко много близки до ума са били възможните, но неизследвани до ден днешен варианти за етимологията му, до които почти никой не се е докоснал. Вярвам, че след това мое разкритие, ще бъдат създадени многобройни научни публикации и трудове. Нещата ще бъдат научно и стриктно подредени, озаглавени, изчерпателно изяснени и шлифовани не само на български, а и на много други езици. И това ще бъде правилно. Но на този етап от мен се иска да подкрепя горните си „проходчески“ твърдения с убедителни доказателства. Ето защо ще обясня как с големи и продължителни лутания най-накрая стигнах по най-елементарния начин до този „пробив“, който вярвам, че няма да може да бъде оспорен и отхвърлен от никого.
След 7-годишно търсене и лутане се убедих, че ключът, който ще отключи голямата българска историческа и научна „Варнан“-ска тайна, се съдържа и в следните изрази и думи:
ferro et igni = ferro atque igni delere = vastare = βάρναν
Както е казано „Кой не знае за Хипократ?“ и „Кой не е чувал за него?“
При Хипократ (4-ти в. пр.н.е.) ме отведе руската търсачка Яндекс.ру:
Крылатые выражения:
„... Многие из выражений Гиппократа стали крылатыми. Несмотря на то, что изначально они написаны на йонийском диалекте древногреческого языка, часто цитируются на латыни – широко использовавшемся в медицине языке. Более того современные филологи называют Гиппократа родоначальником афористики.“
Ето го и ключът към голямата тайна на историческото за Дунавска България име:
Унищожен с огън и меч = лат. ез. vastare = гр. ез. Вάρναν = = βάρναν =
= опустошение = Варна.
http://www.zemlemer-67.ru/novye-statusy/latinskievirajeniya/2478-latinskie-virajeniya-krilatie?start=1
Латинско-русский словарь крылатых слов и выражений
„Первоисточник выражения восходит к первому афоризму Гиппократа (Quod medicamenta поп sanant, ferrum sanat; quod ferrum поп sanat, ignis sanat, см) в стихотворном переложении Клавдиана («Против Евтропия», II, 14): Ferro sanantur et igni. «Излечивается огнем и мечом». Цицерон, Ливии и другие римские авторы употребляли выражение „ferro atque igni delere (vastare) «уничтожать огнем и мечом“. У Квинтилиана (Declamationes, 350) встречается образ крови и железа, использованный в 19 в Бисмарком, провозгласившим политику объединения Германии железом и кровью (Eisen und Blut). Широкую известность выражение получило после выхода в свет романа «Огнем и мечом» польского писателя Генриха Сенкевича (1846—1916). Германец не поневоле, не ради необходимости отыскать себе прочную границу, а весьма сознательно и предумышленно, из жажды к добыче и из властолюбия всегда переступал свои естественные этнографические или установившиеся политические рубежи и шел от захвата к захвату, огнем и железом, igni el ferro (недавно вновь возглашенный Германией принцип!), пользуясь сравнительной слабостью политической организации соседей — главным образом нашей братии — славян И. С. Аксаков, Где границы государственному росту России? (Соч., т. 2, с. 484).“
!!! Гр. ез. βάρναν = Лат. ез.vastare = унищожен с огън и меч !!!
Огнём и мечом
Источник: http://www.sovets.ru/Itisinteresting/wingwords/4488.htm
„Выражение восходит к древнему способу излечивать раны, вырезая их ножом и прижигая огнём; отсюда возникло изречение древнегреческого врача Гиппократа: «Что не исцеляет лекарство, то исцеляет железо, что не может исцелить железо, то исцеляется огнём». Позднее у римских поэтов I в. до н. э. (Овидий, Проперций и др.), выражение «огнём и мечом» получило значение: уничтожать неприятеля мечом и пожарами. «Огнём и мечом» – заглавие романа Генрика Сенкевича, в котором тенденциозно изображена борьба украинского казачества с панской Польшей в XVII в. В дальнейшем же выражение стало употребляться в значении: безжалостно истреблять, уничтожать вообще что-либо, применяя самые крайние меры насилия.“
Читателю,
Всичко това не говори ли за „бясното“ (μένην — μένος) превземане и изгаряне на първата ни столица Велика Преслава? Не става ли дума точно за „бясното“ превземане на град Велика Преслава с огън и меч, за клането и за мачкането на деца с валяци от девненски мелнични камъни, извършено от войската на император Никифор I Геник в Девненския месогей? В Девненската „Варнан“ – съседа на Одесос? Там, в Девненската низина, която е надводен месогей? Там при голямата крепост и при екстезивно „разширяващата“ се с изворната вода река? При единствената в района река течаща на юг? Не е ли това реката редом до която има езеро (блато, според Ал-Идриси)? Девненската река, която в някакъв момент е обърнала прилагателното „Варнан“ в собствено име на самия Девненски град? Не е ли именно Девненската „тинеста“ река, която е описана в „Анонимен ватикански разказ“? Не ни ли съобщава Виктор Тепляков за „дивите“ обичаи на дедите на „девненци“, които знаем, че обичали да пият вино с обкованите със сребро черепи на победените си врагове?
Не. Категорично не. През 811 година не Плиска е била арената на погрома, на палежа, на жестокия „огън и меч“, а Велика Преслава. Била е тя – нашата Първа, свидна, днес напълно изтрита от лицето на Девненската земя и от българската народна памет Първа столица Велика Преслава.
Цицерон, Ливий и другие римские авторы употребляли выражение:
„ fерро atque igni delere“ = "уничтожать огнем и мечом".
Аз твърдя, че това значи и:
„огнем и мечом" = „fерро atque igni delere“ = „vastare“ = „уничтожать“ = = „βάρναν“
И така: Днешното име на големия български град Варна се е появило на наша територия по повод на:
· някое от многобройните превземания и ограбвания на Девненския град от третия век до идването на Аспарух.
· или по повод на жестокото унищожаване „с огън и меч“ на град Велика Преслава (дн. Девня) в края на м. Юли 811 год. от ромейската войска оглавявана от император Никифор I Геник. В първата четвърт на 9-ти век старите гръцки хроникьори са използвали това ново (токущо появило се) "Варнен"-ско име, за да упоменат в завоалирана форма точното място на едно голямо историческо събитие – опустошението на града от Никифор. Или пък – за да подчертаят точно местонастаняването на българския племенен елит в 680 година на територияа на днешна Девня и установяването на т.н. Дунавска България на Предводителя Аспарух.
Бележка 1: Струва ми се, че е вероятно този израз „унищожения с огън и меч град Велика Преслава“ да се отнася именно за тежкия случай в нашата история от 811 година, на което са живи съвременници Теофан и Никифор. С това не предрешавам въпроса, а намирам здрава логика точно в това обяснение. Не бива да изключваме и другите многобройни унищожителни превземания на Марцианопол, които е възможно да са „родили“ условното и афоризирано име „Варнан“. Най-важното за мен е, че в онези интересуващи ни далечни времена ползваният от Цицерон и Ливий „модерен“ афористичен израз „Унищожен с огън и меч“ = „vastare“ = „βάρναν“ е бил актуален и адекватен на случилото се на Девненска / т.нар. „Варненска“ територия.
Бележка 2: Обективността изисква да споделя своята голяма надежда, че съм намерил горното вярно и подходящо за случая обяснение на понятието / името βάρναν. Трябва обаче да споделя и някои други свои съмнения:
· Би било добре, ако можеше да приключим, че с думата / името „Варнан“ хроникьорите са ни предали информацията за настаняването на Аспарух и водените от него българи в Девненския месогей, след като са го превзели „с огън и меч“. Или пък, че името „Варнан“ се е появило на белия свят, по повод „бясното унищожаване на Велика Преслава с огън и меч“ от Никифор през 811 год.
· Името / думата „vastare“ има цяла поредица други значения, поне едно от които може би е подходящо за нашата работа. Подлагайки „vastare“ на преводи от латински на английски, на гръцки и други езици, ние стигаме до думи и смисъл от рода на: широк, обширен, голям, велик, страхотен, грамаден, широко поле, опустял, пустинен, изоставен, обезлюден, претърпял голям удар, руини, отпадъци, изгорен, унищожен, унищожен с огън и меч и т.н.
· Ето защо аз препоръчвам на подготвените / учените хора да се задълбочат в намирането на най-правилния за конкретния случай превод на думата / името βάρναν. Става дума за един основополагащ за българската ни история проблем. Дано се намерят хора, които имат 100000 пъти по-добра от моята езикова „подготовка“ и поне равна на моята упоритост в гонене на задачата „до дупка“.
Ето още един път, който ни дава основание да възкликнем: „Неведоми са твоите пътища, Господи!“
Представлява много голям интерес и следният текст:
„Четириъгълна Варна“ – едно от най-старите записвания:
Зороастризм. Авеста
http://www.sunhome.ru/religion/1144?print
IX, т. 32:
„32. "Молись ей, о Спитама . . .
33. И приносил ей в жертву
Наследник рода Атвьи —
Трайтаона могучий
В четырёхуглой Варне
Сто жеребцов, и тысячу
Коров, и-мириад овец.“
мириада = 10 000
„Името Варна, като име на населено място за специфично постоянно обитаване, се среща в писмения източник на зороастрийското свещено писание Авеста, написано на авестийски език, който през първата половина на I хилядолетие вече е бил мъртав. В т.н. ящи (почитания, химни в стихотворна форма) в Карде 3, Стих 13 е написано:
“Наследник рода Атвьяни; сильнейший из рода Траэтаона; в Варне четырехугольной: сто жеребцов, тысячу коров, десять тысяч овец, принося возлияния.”
Освен това е известно, че един заслужил с деянията си поданик е бил награден от владетеля, с конски бяг да определи четирите страни на земята, на която да изгради своята Варна, състояща се от три солидно обградени със стени (глинени) концентрични площи – външната за разполагане на добитъка, средната за обитаване от населението и вътрешна, в която да обитава господарят с велможите и военната сила.”
Ето още едно от многобройните възможни значения и корени на името
Варна = постройка, обор, хамбар, селска къща, покрив, защита и др.п.
Има достатъчно много информации, че на девненска територия са се намирали огромни управленчески сгради, складове за зърно, складове за брашно, фурни за хляб за армията, за населението и за постоянния поток от хора и международни търговци, водни мелници, обори за животните, и мн.др. такива „варни“.
Извод: Накъдето и да насочим превода на израза λεγομενην Βαρναν (λεγο + μενην Βαρναν), в края на краищата стигаме до някой от следните му преводи:
1. т. нар. (град) бясно унищожен с огън и меч (βάρναν) = Варна
2. т. нар. (град) бясно + Голям (Τεράστια / Μεγαλο / Голям / Огромен / Страхотен / Велик / Грамаден )
Както и откъдето и да я погледнем, като че ли има нещо общо между:
„Всички пътища водят към Рим“ и „Всички български верни преводи водят към Варнан / Велика Преслава / Девня“,
а Варна = βαρναν = vastare =
1. (град, район) Голям / Велик / Страхотен
2. (град, район) Унищожен с огън и меч
Читателю,
Ваше е правото да си изберете в кой от двата варианта е скрита истината. Аз съм склонен да допусна и двата варианта, защото техният смисъл съвпада с десетки други документирани суперлативни прилагателни / определения на Девненския град, (който има над 40 исторически имена и прилагателни към тях). Отново подчертавам, че горезложените обяснения за името „Варна“ са една малка, но най-важната част от многобройните новонамерени от мен тълкувания на прилагателното / името „Варнан“. Но с тях ще може да се запознае всеки любопитен читател, когато публикувам разработката (хипотезата) си в пълния й обем. Тук няма възожност да изложа всичко, което съм намерил и описал, но засега нека приемем, че те са достатъчни и че те дават задоволителен отговор на въпроса за призхода, значението и времето на името на Първата, Девненската „Варна“. На базата на тези мои разсъждения предлагам да се помисли и евентуално да се „отсече“ веднъж звавинаги, че град „Одесос“ е станал град „Варна“, след като по великденските празници на 1201 год. българският цар Калоян е превзел и унищожил с дива ярост и жестокост („с огън и меч“) и хората от чуждия военен гарнизон, и крепостта „Одесос“ и тя е била превърната в един унищожен, опустошен и изпразнен (Варнан) от хора град. Може и да е излишно, но специално за моите девненски и варненски съграждани ще повторя два основни варианта за дефиниране на произхода и значението на името „Варна“:
1. Варна = βαρναν = vastare = (град, район) унищожен с огън и меч
2. Варнан = βαρναν = vastare = (град, район) голям, велик, грамаден, страхотен, мега, магна, широк, известен, шумен, преславен, просторен, важен и др.
Така, по една от тези две възможни причини град Одесос е станал град Варна!
Мисля, че въпреки жестоката си постъпка / битка през 1201 година, точно на Великден, нашият цар Калоян е станал „кръстник“ на широко известния днес град Варна. Изглежда точно тогава и точно по причина на неговото и на обитаващите го чужди наемници унищожаване от цар Калоян с „огън и меч“ град „Одесос“ се е „простил“ с това си име и е станал град „Варна“. А дали би било така, ще кажат други по-компетентни от мене хора.
При ползване на този текст, моля да бъда надлежно цитиран!
1 ноември 2017 год. Гр.Варна. devnenetz
ИМЕТО ВАРНА Е РЕЗУЛТАТ ОТ ИЗГАРЯНЕТО НА ...
Защо и как Извънземните спряха водите в ...
02.11.2017 07:45
Моля четете и работете по ВЕЛИКА ПРЕСЛАВА – нашата потънала в абсолютна народна и научна забрава ПЪРВА (АСПАРУХОВА) СТОЛИЦА.
devnenetz