Странно, но в умираща държава,
подарена и продадена без бой,
оптимизмът по-модерен става.
Реализмът е болезнен и в застой.
Аз разбирам, че сме уморени,
и че негативното е демоде.
Че до гуша с него сме залени,
и не вярваме то някога да спре.
И че също тъжно сме разбрали:
"Точно ние ли света ще променим?!"
Да, горчилка доста сме събрали,
докато незнайно накъде вървим...
И е ясно, всеки се спасява -
бърза да се потопи в измислен свят -
от реалното във него бяга,
и заключва се страхливо с тихо "щрак".
Днес светът е болен от зараза,
а народите - затворени в капан.
Трудно е за него да разкажа -
трябва да напиша в рими цял роман...
Лично аз отказвам да съм сляпа,
и да гледам през фалшиви очила.
Честно и реалистично трябва
да се гледа през световната мъгла...
РОМАНТИЧЕН ОПТИМИЗЪМ
Честит рожден ден на Стоянка Мутафова!
30.01.2018 20:58
"Хората не обичат да ги коментират, обичат да ги аплодират."
8-те характеристики на културните хора според Чехов в писмо до брат му Николай
Културните хора трябва според мен да отговарят на следните условия:
1 Те уважават човешката личност и за това са винаги мили, внимателни, любезни и готови да услужат на другите.
2 Те не симпатизират само на просяците и котките. Сърцето ги боли за това, което очите не могат да видят… Стоят будни през нощта, за да помогнат на П.., да платят образованието на братята им и да купят дрехи на майка им.
3 Те уважават имуществото на другите и затова си плащат дълговете.
4 Те са честни и се ужасяват от лъжата като от огън. Не лъжат дори за малки неща. Лъжата е обида за слушателите и ги поставя в по-низша позиция в очите на говорещите. Не се преструват, държат се на улицата, както у дома, не се перчат пред по-скромните си другари. […] От уважение към ушите на другите те по-често мълчат, отколкото говорят.
5 Те не омаловажават себе си, за да търсят съчувствие. Не си играят със струните на сърцата на другите хора, за да ги карат да въздишат и да ги използват. Не казват „Аз съм неразбран.” или „Аз съм вече непотребен.”, защото целият този стремеж към евтин резултат е вулгарен, изтъркан, фалшив…
6 Не притежават плитка суетност. Не се вълнуват от такива фалшиви диаманти като познаването на знаменитости, здрависването с П., слушането на възторзите на случаен наблюдател на киноспектакъл, популярността в кръчмите… […]
7 Ако имат талант, те го уважат. За него жертват останалото – жени, вино, суетност… Те са горди със своя талант… Освен това са взискателни към себе си.
8 Те развиват естетическото чувство у себе си. Те не могат да си легнат с дрехите; да гледат пукнатини, пълни с буболечки, по стените си; да дишат лош въздух; да върят по наплют под […] Не търсят интелигентност (у човека до се до себе си), която се проявява в непрестанно лъгане. Те желаят, особено ако са артисти, свежест, елегантност, човечност.
Поздрави и за теб!
Аз ..., хъм, ако погледна оптимистично на себе си, току-виж, съм отговорила и на 8-те. Ако погледна реалистично, ще установя, че отговарям наполовина на всички. Песимистично - на някой ще кажа - е, не!
Казала си го по-хубаво отколкото аз бих могъл.
Искам да бъда по-добър човек. Трудя се - дано да е във вярната посока.
Мисля, че минавайки през отделни периоди, обусловени от различни и често разнопосочни фактори, човек мени и своето отношение към света, и погледа към своя живот, променя усещането си дори за ония изначални, екзистенциални същности като щастие и нещастие, живот и смърт, миг и вечност. Възпитана в едно общество, където реализмът, атеизмът и личностното самоотречение в името на колективната кауза бяха издигнати в култ, по инерция дълго се съпротивлявах на индивидуалистичното и ирационално-езотеричното, приемах за ерес и отхвърлях с фаустовски плам живеенето за себе си и за мига, отричах с негодувание онова така популярно днес "забавление" като мотивацията за действие и реализация. После свикнах, ден след ден надничайки през вездесъщите розови очила, с които така масирано ни рекламират навсякъде позитивизма като цяр за душата и еталон за добър стил и възпитание. Е, всяко лустро с времето се изтърква - напоследък отново взех да се приземявам и да гледам трезво "през световната мъгла". Уникално е чувството да усещаш отново реализма във възприятията си, да осъзнаваш, че той е истинският ти поглед, култът на сърцето ти, религията на съзнанието ти.
Благодаря ти за споделените мисли - зад горчивината и укора личат честност и отговорност, лична ангажираност - хареса ми! Поздрави, Ваня!
Ако искам да продължа да пиша, трябва някак да се науча да не казвам нещата направо, да ги забуля, да не съм толкова директна. Освен това читателите предпочитат ведри, позитивни стихове. Искат си надеждата и оптимизма, искат любов. Аз не мога да допусна читателя до себе си - имам си вътрешна цензура. А положителното в живота, поне засега, мисля се живее - аз го живея - защо ми е да пиша за него... Засега спирам със стихотворенията за неизвестен период.
Благодаря за прекрасния, смислен коментар!
Някак с този вездесъщ интернет, с цветния фейсбук, все повече затъваме в някакъв измислен свят. Което, както пиша в стихото, е разбираемо.
Поздрави, Ваня!