Постинг
18.08.2022 15:14 -
Приказка за тъгата /стихотворение/
Щурци приспивно свирят в мрака.
Душите си отдъхват в паралелния реал.
Луната тайнствено усмихва се от небесата,
копнее да разкаже приказка на някой още незаспал.
А тя, тъгата, трудничко заспива.
Разяждаща отвътре, недаваща покой.
Тишината на нощта ѝ влива сила,
разбърква мислите, изважда демони безброй.
И така години приятелка съм с тъгата.
Тя мъчи ме и от болката не ми се спи.
Не ѝ се сърдя, туй главната ѝ е задача-
да ме пречисти и да се завърна същата... дали?.
Макар усмихната Луна да гледам през решетки,
зад ключове безброй да е заключен моят смях,
от теб не ще поискам прошка за фаталните ми грешки,
защото ти уби мечтата, а за нея и за тебе аз живях.
Душите си отдъхват в паралелния реал.
Луната тайнствено усмихва се от небесата,
копнее да разкаже приказка на някой още незаспал.
А тя, тъгата, трудничко заспива.
Разяждаща отвътре, недаваща покой.
Тишината на нощта ѝ влива сила,
разбърква мислите, изважда демони безброй.
И така години приятелка съм с тъгата.
Тя мъчи ме и от болката не ми се спи.
Не ѝ се сърдя, туй главната ѝ е задача-
да ме пречисти и да се завърна същата... дали?.
Макар усмихната Луна да гледам през решетки,
зад ключове безброй да е заключен моят смях,
от теб не ще поискам прошка за фаталните ми грешки,
защото ти уби мечтата, а за нея и за тебе аз живях.
Балада за фатмята
България можеше да бъде твърде богата дъ...
Как медиите ни се дупят на лъже полицият...
България можеше да бъде твърде богата дъ...
Как медиите ни се дупят на лъже полицият...
Няма коментари