Постинг
22.05.2022 17:39 -
Великият милосърден поход на Русия срещу подлите и страхливи НАТО-вски кръстоносци
В аванс ще заявя, че никога не съм бил поклонник на В. Путин, нито пък мога в бъдеще да стана негов фен по две много прости, а и ясни причини. Първата е, че като ляво идейно-политически, но и партийно ориентиран човек, няма как да одобрявам, а още повече и да се възхищавам на държавен ръководител, който залага „ва банк“ на възкресението и утвърждаването на консервативната идеология.
Втората е не по-малко важна. Като непоклатим атеист не мога да оценявам високо или дори еуфорично ходовете на държавен глава, който от първото десетилетие на 21 век извежда на предна бойна линия религията в държавното устройство на Русия, руската култура и руския народ, които искрено обичам. Но като философски мислещ и преценяващ логиката и развоя на историческите събития и обществено-политическите реалности човек, съм длъжен внимателно, задълбочено, а и многостранно да търся отговори за мистериите на политическите ходове на Путин в наше време.
Когато беше избран за президент на най-голямата по територия страна в света, Путин не се бави много, за да оповести пред целия свят кои ще са трите кита, върху които ще гради новата руска държава, нейният суверенитет и бъдещето й. В известен аспект, подобен съдбовен избор беше неизбежен и дори предопределен. Защото руската огромна страна беше съзнателно разрушена и разграбена напълно от горбачовската пета колона от прозападно ориентираните перестройчици и алчни реформатори-неолиберали като Гайдар, Явлински, Абалкин и пр., както и от елциновските бандити-олигарси, които разграбиха даром и докрай богатствата на Русия. Именно те позволяваха на западните политици, квази-правозащитници, ненаситни предприемачи и антируски настроени и ангажирани религиозни мисионери да сеят без надзор или страх от наказание отровните семена на русофобията и западнизма, а пък и най-активно участваха в ограбването и разрушаването на своята държава.
Със сигурност може да се каже, че донякъде тези три кита бяха вече доста-тъчно ясни за по-далновидните или проницателните руски умове, които веднага, изпреварващо и много правилно се ориентираха в сложните ребуси на историческата конюнктура, и в мрачните хоризонти на бързо настъпващото историческо бъдеще.
Първият кит бе съдбовният залог на здравия, всеотдаен и готов на самопо-жертвование руски патриотизъм, който за разлика от западния креслив и нарцистично перчещ се по медиите и политическите трибуни национализъм, беше избрал тихото, но и скромно аскетично подвижничество в името и за благото на Родината. Този патриотизъм вече имаше назад - в по-далечното или по-близкото историческо минало - своите грамади от безпримерни подвизи и чутовни геройства, а и своите сакрални местта на паметта, които руснаците никога не са забравяли, а са тачели. Днес, в тежките и трудни времена и бойни събития, руският патриотизъм тихо и без публични екзалтации и подготвени за медиите демонстрации трупа в трезорите на руската историческа памет, в музея на героизма поредни нови, невиждани подвизи. Затова не е случаен фактът, че всеки ден се обявяват поне по трима нови герои, които не се отличават в сраженията най-вече с това колко врагове са убили, нито колко пленници са изтезавали и жестоко умъртвили, както правят техните украински противници, зомбирани и насърчавани от западните им ментори и подли господари. За този ежедневен героизъм на руските войни, лекари, медицински сестри, санитари в бойните лазарети, а и на масово участващите младежи и хора в дейна възраст в инициативите на Народния фронт за набиране и предоставяне на безмездна помощ на страдащото население в опустошената и опожарената от украйнците донбанска и луганска области не се говори, или показва нищо в западните медии, които - обратно - занимават вниманието, любопитството на все по-растящата и недоволна западна аудитория от събитията в Украйна с измислените псевдо-героизми на украинските нацисти и с насила изведените от Зеленски и кликата му в бойните окопи и сражения украинци, които трябва да се бият „до последния украинец“ заради сметките и жадуваните печалби на аморалните русофоби от евроатлантическия Запад.
Руският патриотизъм, който Западът се опита напълно и завинаги да унизи, опозори и изличи от паметта и земите на огромната страна по времето на Горбачов и Елцин, сега тихо и решително се завръща в Историята, а и й показва своето лице. Ето защо Путин не сбърка, а - обратното - избра възможно най-сигурното и дълбоко спотаено в руската душа чувство - безпределната обич и вярност към Родината, които се удостоверяват само с едно нещо - с всеотдайността и жертвоготовността.
Вторият митичен кит на днешното руско държавно устройство е свързан с процесите на публично утвърждаване и динамично разширяване на жизнените те-ритории на специфичния руски консерватизъм - многовековен хранител и бдителен страж на исторически ревностно пазените от, а и чрез него исторически и културни традиции, нрави, обичаи, ритуали, а пък и твърде богатата памет на руския народ.
В руското общество от векове и до нашата смутна и преломна историческата съвременност са се водили и продължават да се сражават вечните пристрастия на руски мъдри умове, които са искали страната им да се ориентира и привърже към образците на Запада, или да остане вярна на древните си корени и силни традиции. Баталиите между западници и почвеници, между прозападни либерали и проруски настроени консерватори, между космополити и патриоти никога не са преставали. Интелектуалните сражения за фаталния цивилизационен избор не са секвали. И за разлика от други бивши социалистически държави, общества и народи, които сми-рено и без всякаква съпротива позволиха на компрадорските им елити да им натрапят прозападническите модели и евро-атлантическите - необясними от никого сносно - ценности, или фаталния и единствено верен, а сега оказващ се все повече пагубен цивилизационен избор, руснаците продължиха неотстъпно да вярват на, а и мъдро да следват старата си традиция, като залагат на изконното, т.е. на руското.
Бих искал размислите и думите ми да бъдат правилно, а не спекулативно и преднамерено разбрани, а и оценени. Винаги много съм се възхищавал, а и учел от великите фигури на Просвещението, Хуманизма, Прогреса и истинския Демократизъм, от светлите и прогресивни умове, от непокорните и свободолюбивите души на западно-европейски философи и културни гении. Обаче, не мога, пък и не желая да мълча пред безумията и престъпленията, които вършат днес последователите на постмодернизма, реваншистите и убийците на секуларизма, истинската демокрация, реалния, а не на абстрактния хуманизъм, циничните редактори и безсрамните пренаписвачи и еднооките тълкуватели на Историята на света и особено на Европа. Не искам да бъда рамо до рамо, а и в един глас с тези, които истерично и умишлено отричат Прогреса, смятат Разума за тоталитарно изчадие и виновник за всички трагедии на човечеството, отказват се от всичко в историята и световните цивилизации. И които с непонятна за моралния разум садистична страст, но и с неописуемо удоволствие слагат върху прокрустовите ложета на своите абсурдни теоретизации, деконструкции, еклектизми, релативизми, или античовешки интерпретации, тотално инфилтрирани и допингирани от гнили идеологеми и перверзни митологеми, реваншистки клишета и атавистични варварски нагони. А в Изтока виждат само назадничавост, неизлечима порочност, вечна нечиста и низка душевност, историческа и културна безперспективност, и лесна плячка, оправдаваща всички средства, за които войната, насилието, грабежите и униженията над другите са позволени, оправдани и дори задължителни категорични императиви, удостоверяващи прозападния ман-талитет, но и маниер на отношение, общуване и действие към различни от тях хора.
При очевадния провал на съветския комунизъм и позорното саморазпускане - дори без каквато и да е съпротива - на КПСС, едва ли залагането ва банк на лява идеология би могло да бъде оптимален, а и спасителен избор за руската държава и руския народ. Още повече, че и на Запад, а и в световен план левите идеологии и традиционни масови партии търпят очевидни поражения и позорни унижения от неолиберали и неоконсерватори, пък и започват да се свиват като шагренова кожа дотам, че някой от най-видните им представители дори вече напълно изчезнаха. А що се отнася до другият фатален избор - към либерализма или неолиберализма - той вече беше исторически провален, но и опозорен от фиаското на катастройка на Горбачов, а и от пиянските изблици и лишените от всякакъв разум прояви на Елцин.
Ето защо на Путин не остана много за избиране. Единственото, което можеше и трябваше да направи в подобна екстремална ситуация, беше да заложи на руския здравословен и изцелителен консерватизъм, на силната вяра, крепкото упование и светлите надежди, неизличимата сила на традициите, историческата и културната памет относно православната вяра, здравото и сплотеното руско семейство, гото-вата на всякакви саможертви руска душа в името и за благото на Отечеството - все ярки елементи от блестящата многовековна ценностна огърлица на консерватизма.
Либерализмът в Русия открай време се е считал за очевидно и пресметливо сметкаджийски. За нещо, което е дълбоко чуждо, силно мразено от готовата и способна на всевъзможни безкористни жестове, а и непонятни за западняците дела в името на ближните. Не случайно и знаменитото предупреждение на Фьодор Тютчев, че Русия не може да се разбере с ум, че тя не може да се измерва с общ аршин, че тя притежава огромна и непонятна за другите тайна - в нея може, но и трябва един-ствено, пък и докрай да се вярва, никога не било правилно дешифрирано от Запада. За сметка на това В. Путин, като всеки истински руснак и непоклатим родолюбец, не се поколеба и твърдо заложи именно на този съдбовен избор за бъдещето на Русия.
Историята познава ужасните и кървави, опустошителни и не оставящи след себе си нищо здраво и живо походи на западните кръстоносци, водени от безмерната и ненаситна алчност за ограбване на чужди страни и техните народи. Тяхната дълга и твърде срамна поредица не е приключила, нито останала само в мрачните и потресаващи исторически анали на Западното Средновековие. Нейните призраци са продължили да бродят и да се опитват да утоляват вампирската и кръволожката си ненаситност и в следващи, а даже и в днешните времена и исторически събития. Ако днес все по-често, по-силно и натрапчиво се говори и пише за Новото средновековие, за постмодернисткия Нов глобален и неолиберален феодализъм, трябва ли да се изненадваме от наличието и проявите (в тези процеси) на разбудилите се от историческа летаргия наследници на западните рицари-кръстоносци, днес облечени в одеждите и под флаговете на евроатлантизма и патологичната русофобия.
Днес евроатлантическите „кръстоносци“ за пореден път се опитват всячески да унижат, опозорят, похитят, а и разграбят огромната руска страна и нейния народ. И сякаш нищо не се е променило в тяхното мислене и безчовечно действие, мотивирани единствено от безграничната им, а и многовековна подклаждана русофобия. В това „свято и велико дело“ им помагат католицизмът, протестантизмът, всевъзможните други конфесионални деноминации, стари и нови западни култове, и пр.
Не всички познават добре тъмната и безчовечна страна на западните религии и църкви, окъпани в позор и насилия не само заради Светата Инквизиция, Кръстоносните походи, колониалните грабежи и масовите убийства на местните населения в завзетите, подчинените, насилваните и ограбваните векове наред колониални народи и страни. Още по-малко са и онези, които точно знаят огромните размери, а и кошмарните последици от бесовете на омразата и насилието над другоячемислещи иноверци. А руската история и руското православие не познават, а и не биха одобрили моретата от безумия и кръв, каквито Западът е разпалвал векове наред с масовите убийства на врагове и еретици, с безбройните клади за вещици и грешници. Не друг, а Ватикана и Светият престол, и англосаксонският протестантизъм са прекланяли глава и гръбнак пред безумията и престъпленията на Хитлер, търсели са всякакви начини за споразумяване с него, а и са подклаждали и насърчавали задкулисно, или поне не са оказвали никаква активна съпротива на разрастването на фашистката и нацистката идеология, на партии, или движения, тясно обвързани с нея. Руското православие и неговата църква нямат такива ужасни грехове и престъпления. Те никога, а и никъде в територията на огромната им страна не са били скрити или явни подбудители, или насърчители на мизантропски, расистки, ксенофобски и сегрегационистки организации като Ку Клукс Клан, докато цивилизованият Запад е бил тяхна утроба, майчина люлка, бдителен страж, страстно оправдаващ ги съдник. А и расизмът е съкровенна рожба и греховен плод на мрачния западен сциентизъм. Ето защо днес отново, за пореден път (исторически и актуално) виждаме мрачните силуети, но и чуваме гласовете на западните кръстоносци, ку клукс клановци и сие, всички заедно и еуфорично обсебени от русофобски транс и бяс, да пеят химни на възхвала и заплаха на Запада към Русия, а чрез нея сега и към целия останал свят.
За разлика от своите храбри и доблестни прадеди-рицари, днешните западни кръстоносци са подлеци, мерзавци и страхливци. Те не смеят лице-в-лице да излязат срещу руснаците, както някога са правели техните прадеди в рицарски турнири, или в кървави и опустошителни грабителски, завоевателни и безчовечни войни. За тях днес е напълно достатъчно да изпращат без всякакви скрупули и морални угризения принудително мобилизираните, или перфидно индоктринираните доброволци, военнослужещи на Украйна в окопите, а оттам вече право и в студените гробове. Техните прадеди нерядко са се биели до последна капка кръв, докато днешните им страхливи и порочни наследници предпочитат това да сторят украинци и наемници. Техните бойни флагове и истерични крясъци са безграничната русофобия, ненаситната алчност и патологичната дълбоко вкоренена в душевността и битийността на западняците страст към насилия и убийства; разбира се, облечени в квази-демократична, или абстрактно-хуманистична терминология, фразеология и дискурсивност.
Който внимателно следи руските телевизии, вижда, а и слуша, че тези несекващи героизми и подвизи на руснаците се вършат най-вече при спасяване на живота на свои, или чужди бойци, т.е. в името на Живота, а не в това на Смъртта, както правят украинските военнослужащи или многохилядните чужди наемници, чиито западни инструктури и командири неспирно, а и ненаситно жадуват за морета от кръв, мъки, страдания и смърт. А необикновената човещина в обстоятелства и условия, които обикновено залагат на, а и могат лесно да оправдаят безчовечието, се оказва много тясно свързана, но и органично произтичаща от това, което символизира, пък и въплъщава другият кит на държавността. А той се отнася до ролята и значението на Руското православие в трудните исторически времена и обстоятелства, в извънредно тежките дни, часове и последни мигове на върховно изпитание, в които няма сигурност, че ще приключат с гарантиран успех. А в компанията на трите митични кита, за които вече стана дума, третият се оказва тясно свързан с авторитета, по-пулярността и действията на православието в Русия. Може да звучи странно и дори необичайно, но Путин стори за руското православие много повече от клировете на Православната църква в огромните руски землища. Той доста мъдро и далновидно заложи на Православната вяра не само, а и не толкова заради нейните солидни и крепки исторически и културни традиции, а защото в условията на съвременната тотална дискредитация на всички идеологически фамилии, глобалното дезавуиране и растящото отчуждение на хората от политиката, единственната спасителна крепост на духа и историческата памет остана крепката и страстна православна вяра.
В това отношение резидентът от КГБ донякъде прилича на Сталин във втория му период, който след първоначалните атаки и поражения над руската православна църква осъзнава, че е по-добре за държавата и отечеството да съхрани и насърчи вярата в православната религия, и в нейната църква в свещенните руски землища. И не е чудно, че днешният руски патриарх и висшият клир на Православната църква се отблагодаряват по своя традиционен начин за това закрилничество на В. Путин, който нито веднъж досега не си позволи да обижда, или унижава православието и руската църква, а също и вероизповеданията, но и църковните енории на другите конфесии, имащи разпространение в безкрайните руски конфесионални територии. А това му поведение бе, но и е в тотално противоречие с всичко, което в историята и настоящето демонстрират лидерите на западните държави, общества и култури. И, вместо на обичайната за всяка война жестокост и безчовечност, Путин заложи на неизбежното възкресение и мащабно проявление на руското православно Милосърдие, на трудно непонятна, сякаш даже безумна Човещина в бойните сражения, в умишлено забавяне на превземането на окупираните от украинските нацисти територии, в даване на излишни жертви от своите в името и заради живота на цивилното население, което безпощадно се граби, насилва и унищожава от дирижираните от западни политици и инструктури азовци, или всякакви украйнски националисти. Срещу командвания от НАТО-вските стратези безумия и престъпления, той заложи на Великия Милосърден поход на руснаците, който никога не би могъл да бъде избран, нито осъществен с такава всеотдайност, а и жертвоготовност от западняците.
Периметърът на тихо придвижващия се Милосърден поход се разпростира по бойните полета, в медицинските лазарети и пленническите лагери. Неговите живи светци са лекари, медицински сестри, санитари, офицери, сержанти и редници. Всички те стриктно, но и безстрашно спазват хуманния си дълг въпреки обстоятелствата и бомбардировки с НАТО-вски оръжия от кръстоносците, които галопират с гръмки и заплашителни филипики в парламенти и медийни студия, докато украинските им лакеи-оръженосци ги заместват по бойните полети и в студените гробове.
Когато днес в Западна Европа и в САЩ ежедневно, а и потресаващо растат примерите или случаите на лекари, отказващи да обслужват пациентите си руснаци, по бойните полета на Украйна руските воини, лекари, медицински сестри, санитари и доброволци без перчене, или нарцистично задоволство, а тихо, скромно и всеотдайно жертват здравето и живота си дори заради тези на украинските се пленници. Защото доброволно, морално отговорно са приели, а и неотстъпно действат според Свещения устав на Милосърдието, Човещината и всеотдайността за ближните, въпреки и независимо дали последните са от тях, или от моментните им противници. И защото са част от знайната или незнайната мартирология на днешните сблъсъци. За тези живи светци най-важна е грижата за ближния независимо от това дали той е от тяхната, или от вражеската страна. Защото са дали свещен обет за вечна служ-ба на Човещината и Хуманизма, а и не го престъпват независимо от трудностите, препятствията и опасностите, които непрестанно съпровождат техните саможертви. Те се борят за всеки човешки живот - за разлика от западните евроатлантически „хуманисти“, но и крещящи „защитници“ на Демокрацията, ненаситно жадуващи да се отнемат колкото може повече животи на руснаци в сраженията, тила или в Русия.
Тези благородни и морално възвисени руски души, тези свети мъже и жени са често невидима или нечута част от огромната историческа литургия на руското православие, на неизкоренимата руска вяра в добротата, човечността и хуманизма. За и след тях не търчат и не ги преследват журналистически микрофони и обективи, не се правят специални и „напудрени“ международни форуми и пресконференции. Те вършат тихомълком и незабележимо, но всеотдайно и саможертвено своя дълг, понеже не могат да се откажат от, престъпят на никаква цена руските си ценности.
Тези свети мъже и жени носят в сърцата и делата си свещенната хоругва на Безкористието. Те не преследват големи печалби, нито предлагат услугите си срещу добро заплащане, най-добре в долари или евро. Ето защо, колкото и на пръв да изглеждат като неимоверно далечни, или невероятно чужди, постъпките им на всеотдайност и саможертва (заради чуждия живот на свои и чужди), опосредствено се включват и в голямата битка между Запада и Русия, в т.ч. и по отношение на изпълнение на една от главните задачи на съвременната руска икономическа и глобална политика - по-скорошното, но и по-пълното дедоларизиране на световния пазар, на международните икономически отношения, а и зависимости от страната на Хълма, която си е въобразила, че е божествено предопределена да господства вечно над целия свят, да тъпче, граби, унижава и убива човечеството за своя изгода, печалба.
Впрочем, изпадналите напълно в истеричен бяс НАТО-вски самозванци-господари над света изглежда, че в заслеплението си срещу руснаците са забравили, че агонията, или гибелта на Финикийският им бог, който за тях е над всички други божества, са искрено жадувани, а и огласявани в кърваво пулсиращото ни настояще не само от руснаци, а от много техни, съвременни западни братя, или сестри - истински демократични и разкрепостени умове и гласове, които, подобно на Ницше, но и по свои начини, и оглушително с думи като гръмотевици и светкавици са оповестили предсмъртните гърчове и неизбежната смърт на Негово божество Долара още преди много години, и не се отказват, или уморяват и сега да пеят вярната си мантра.
Такива достойни изследователи, храбри експерти, далновидни анализатори или свободни интелектуалци, които са зависими единствено от присъдите на трибу-нала на моралната си съвест, гражданския дълг и професионалната си етика, не са се притеснявали както назад във времето, така и днес да пишат и разпространяват своите оригинални некролози за Негово световно величество Долара. Но техните проницателни, а и потвърждаващи се днес от живота, анализи обикновено не се допускат до широката медийна аудитория, нито пък се възнаграждават с аплаузи.
Затова колкото и странно да изглежда, или необичайно да звучи, тихият, но и неотстъпващ назад Велик поход на Милосърдието опосредствено е ангажиран във свещеното дело по глобалната дискредитация и публичната екзекуция на Долара. Защото Милосърдният поход се движи неотклонно под хоругвите на Безкористието и Човещината. А тези ценности винаги са били най-омразни, но и най-безцеремонно пренебрегвани от рицарите на Користта, Изгодата, Печалбата и Меркантилността, който днес пак са възседнали брабантските кобили на кръвожадността, омразата, ненависта, лакомията, злобата и импотентността на помътнелите им разсъдъци.
Колкото и да е неприятно за тях, но победата на Безкористието над Користта, на Хуманизма над Безчовечността, на Човещината над Мизантропията е сигурна, макар и датата на този велик, но и свещен Триумф да не е напълно ясно датирана. Независимо от това кога, а и как тя ще дойде, за да изгрее отново Мирът над света и човечеството, още днес всички истински нравствени, почтени и благородни хора трябва да изразят своята почит, признателност и благодарност към живите светци, участници и тихия, макар и публично некоментиран Велик поход на Милосърдието.
А ние, истинските учени, които свято тачим сакралността на професионалната ни етика и добросъвестно изпълняваме заветите на моралния си дълг, сме длъжни да се приобщим, да изразим съпричастие и съучастие с тихия подвиг на живите светци. Защото нямаме друг нравствен избор - иначе ще престъпим моралния си идеал! И за да не се срамуваме от бъдещите справедливи присъди на нашите наследници!
от проф. Максим Мизов
Втората е не по-малко важна. Като непоклатим атеист не мога да оценявам високо или дори еуфорично ходовете на държавен глава, който от първото десетилетие на 21 век извежда на предна бойна линия религията в държавното устройство на Русия, руската култура и руския народ, които искрено обичам. Но като философски мислещ и преценяващ логиката и развоя на историческите събития и обществено-политическите реалности човек, съм длъжен внимателно, задълбочено, а и многостранно да търся отговори за мистериите на политическите ходове на Путин в наше време.
Когато беше избран за президент на най-голямата по територия страна в света, Путин не се бави много, за да оповести пред целия свят кои ще са трите кита, върху които ще гради новата руска държава, нейният суверенитет и бъдещето й. В известен аспект, подобен съдбовен избор беше неизбежен и дори предопределен. Защото руската огромна страна беше съзнателно разрушена и разграбена напълно от горбачовската пета колона от прозападно ориентираните перестройчици и алчни реформатори-неолиберали като Гайдар, Явлински, Абалкин и пр., както и от елциновските бандити-олигарси, които разграбиха даром и докрай богатствата на Русия. Именно те позволяваха на западните политици, квази-правозащитници, ненаситни предприемачи и антируски настроени и ангажирани религиозни мисионери да сеят без надзор или страх от наказание отровните семена на русофобията и западнизма, а пък и най-активно участваха в ограбването и разрушаването на своята държава.
Със сигурност може да се каже, че донякъде тези три кита бяха вече доста-тъчно ясни за по-далновидните или проницателните руски умове, които веднага, изпреварващо и много правилно се ориентираха в сложните ребуси на историческата конюнктура, и в мрачните хоризонти на бързо настъпващото историческо бъдеще.
Първият кит бе съдбовният залог на здравия, всеотдаен и готов на самопо-жертвование руски патриотизъм, който за разлика от западния креслив и нарцистично перчещ се по медиите и политическите трибуни национализъм, беше избрал тихото, но и скромно аскетично подвижничество в името и за благото на Родината. Този патриотизъм вече имаше назад - в по-далечното или по-близкото историческо минало - своите грамади от безпримерни подвизи и чутовни геройства, а и своите сакрални местта на паметта, които руснаците никога не са забравяли, а са тачели. Днес, в тежките и трудни времена и бойни събития, руският патриотизъм тихо и без публични екзалтации и подготвени за медиите демонстрации трупа в трезорите на руската историческа памет, в музея на героизма поредни нови, невиждани подвизи. Затова не е случаен фактът, че всеки ден се обявяват поне по трима нови герои, които не се отличават в сраженията най-вече с това колко врагове са убили, нито колко пленници са изтезавали и жестоко умъртвили, както правят техните украински противници, зомбирани и насърчавани от западните им ментори и подли господари. За този ежедневен героизъм на руските войни, лекари, медицински сестри, санитари в бойните лазарети, а и на масово участващите младежи и хора в дейна възраст в инициативите на Народния фронт за набиране и предоставяне на безмездна помощ на страдащото население в опустошената и опожарената от украйнците донбанска и луганска области не се говори, или показва нищо в западните медии, които - обратно - занимават вниманието, любопитството на все по-растящата и недоволна западна аудитория от събитията в Украйна с измислените псевдо-героизми на украинските нацисти и с насила изведените от Зеленски и кликата му в бойните окопи и сражения украинци, които трябва да се бият „до последния украинец“ заради сметките и жадуваните печалби на аморалните русофоби от евроатлантическия Запад.
Руският патриотизъм, който Западът се опита напълно и завинаги да унизи, опозори и изличи от паметта и земите на огромната страна по времето на Горбачов и Елцин, сега тихо и решително се завръща в Историята, а и й показва своето лице. Ето защо Путин не сбърка, а - обратното - избра възможно най-сигурното и дълбоко спотаено в руската душа чувство - безпределната обич и вярност към Родината, които се удостоверяват само с едно нещо - с всеотдайността и жертвоготовността.
Вторият митичен кит на днешното руско държавно устройство е свързан с процесите на публично утвърждаване и динамично разширяване на жизнените те-ритории на специфичния руски консерватизъм - многовековен хранител и бдителен страж на исторически ревностно пазените от, а и чрез него исторически и културни традиции, нрави, обичаи, ритуали, а пък и твърде богатата памет на руския народ.
В руското общество от векове и до нашата смутна и преломна историческата съвременност са се водили и продължават да се сражават вечните пристрастия на руски мъдри умове, които са искали страната им да се ориентира и привърже към образците на Запада, или да остане вярна на древните си корени и силни традиции. Баталиите между западници и почвеници, между прозападни либерали и проруски настроени консерватори, между космополити и патриоти никога не са преставали. Интелектуалните сражения за фаталния цивилизационен избор не са секвали. И за разлика от други бивши социалистически държави, общества и народи, които сми-рено и без всякаква съпротива позволиха на компрадорските им елити да им натрапят прозападническите модели и евро-атлантическите - необясними от никого сносно - ценности, или фаталния и единствено верен, а сега оказващ се все повече пагубен цивилизационен избор, руснаците продължиха неотстъпно да вярват на, а и мъдро да следват старата си традиция, като залагат на изконното, т.е. на руското.
Бих искал размислите и думите ми да бъдат правилно, а не спекулативно и преднамерено разбрани, а и оценени. Винаги много съм се възхищавал, а и учел от великите фигури на Просвещението, Хуманизма, Прогреса и истинския Демократизъм, от светлите и прогресивни умове, от непокорните и свободолюбивите души на западно-европейски философи и културни гении. Обаче, не мога, пък и не желая да мълча пред безумията и престъпленията, които вършат днес последователите на постмодернизма, реваншистите и убийците на секуларизма, истинската демокрация, реалния, а не на абстрактния хуманизъм, циничните редактори и безсрамните пренаписвачи и еднооките тълкуватели на Историята на света и особено на Европа. Не искам да бъда рамо до рамо, а и в един глас с тези, които истерично и умишлено отричат Прогреса, смятат Разума за тоталитарно изчадие и виновник за всички трагедии на човечеството, отказват се от всичко в историята и световните цивилизации. И които с непонятна за моралния разум садистична страст, но и с неописуемо удоволствие слагат върху прокрустовите ложета на своите абсурдни теоретизации, деконструкции, еклектизми, релативизми, или античовешки интерпретации, тотално инфилтрирани и допингирани от гнили идеологеми и перверзни митологеми, реваншистки клишета и атавистични варварски нагони. А в Изтока виждат само назадничавост, неизлечима порочност, вечна нечиста и низка душевност, историческа и културна безперспективност, и лесна плячка, оправдаваща всички средства, за които войната, насилието, грабежите и униженията над другите са позволени, оправдани и дори задължителни категорични императиви, удостоверяващи прозападния ман-талитет, но и маниер на отношение, общуване и действие към различни от тях хора.
При очевадния провал на съветския комунизъм и позорното саморазпускане - дори без каквато и да е съпротива - на КПСС, едва ли залагането ва банк на лява идеология би могло да бъде оптимален, а и спасителен избор за руската държава и руския народ. Още повече, че и на Запад, а и в световен план левите идеологии и традиционни масови партии търпят очевидни поражения и позорни унижения от неолиберали и неоконсерватори, пък и започват да се свиват като шагренова кожа дотам, че някой от най-видните им представители дори вече напълно изчезнаха. А що се отнася до другият фатален избор - към либерализма или неолиберализма - той вече беше исторически провален, но и опозорен от фиаското на катастройка на Горбачов, а и от пиянските изблици и лишените от всякакъв разум прояви на Елцин.
Ето защо на Путин не остана много за избиране. Единственото, което можеше и трябваше да направи в подобна екстремална ситуация, беше да заложи на руския здравословен и изцелителен консерватизъм, на силната вяра, крепкото упование и светлите надежди, неизличимата сила на традициите, историческата и културната памет относно православната вяра, здравото и сплотеното руско семейство, гото-вата на всякакви саможертви руска душа в името и за благото на Отечеството - все ярки елементи от блестящата многовековна ценностна огърлица на консерватизма.
Либерализмът в Русия открай време се е считал за очевидно и пресметливо сметкаджийски. За нещо, което е дълбоко чуждо, силно мразено от готовата и способна на всевъзможни безкористни жестове, а и непонятни за западняците дела в името на ближните. Не случайно и знаменитото предупреждение на Фьодор Тютчев, че Русия не може да се разбере с ум, че тя не може да се измерва с общ аршин, че тя притежава огромна и непонятна за другите тайна - в нея може, но и трябва един-ствено, пък и докрай да се вярва, никога не било правилно дешифрирано от Запада. За сметка на това В. Путин, като всеки истински руснак и непоклатим родолюбец, не се поколеба и твърдо заложи именно на този съдбовен избор за бъдещето на Русия.
Историята познава ужасните и кървави, опустошителни и не оставящи след себе си нищо здраво и живо походи на западните кръстоносци, водени от безмерната и ненаситна алчност за ограбване на чужди страни и техните народи. Тяхната дълга и твърде срамна поредица не е приключила, нито останала само в мрачните и потресаващи исторически анали на Западното Средновековие. Нейните призраци са продължили да бродят и да се опитват да утоляват вампирската и кръволожката си ненаситност и в следващи, а даже и в днешните времена и исторически събития. Ако днес все по-често, по-силно и натрапчиво се говори и пише за Новото средновековие, за постмодернисткия Нов глобален и неолиберален феодализъм, трябва ли да се изненадваме от наличието и проявите (в тези процеси) на разбудилите се от историческа летаргия наследници на западните рицари-кръстоносци, днес облечени в одеждите и под флаговете на евроатлантизма и патологичната русофобия.
Днес евроатлантическите „кръстоносци“ за пореден път се опитват всячески да унижат, опозорят, похитят, а и разграбят огромната руска страна и нейния народ. И сякаш нищо не се е променило в тяхното мислене и безчовечно действие, мотивирани единствено от безграничната им, а и многовековна подклаждана русофобия. В това „свято и велико дело“ им помагат католицизмът, протестантизмът, всевъзможните други конфесионални деноминации, стари и нови западни култове, и пр.
Не всички познават добре тъмната и безчовечна страна на западните религии и църкви, окъпани в позор и насилия не само заради Светата Инквизиция, Кръстоносните походи, колониалните грабежи и масовите убийства на местните населения в завзетите, подчинените, насилваните и ограбваните векове наред колониални народи и страни. Още по-малко са и онези, които точно знаят огромните размери, а и кошмарните последици от бесовете на омразата и насилието над другоячемислещи иноверци. А руската история и руското православие не познават, а и не биха одобрили моретата от безумия и кръв, каквито Западът е разпалвал векове наред с масовите убийства на врагове и еретици, с безбройните клади за вещици и грешници. Не друг, а Ватикана и Светият престол, и англосаксонският протестантизъм са прекланяли глава и гръбнак пред безумията и престъпленията на Хитлер, търсели са всякакви начини за споразумяване с него, а и са подклаждали и насърчавали задкулисно, или поне не са оказвали никаква активна съпротива на разрастването на фашистката и нацистката идеология, на партии, или движения, тясно обвързани с нея. Руското православие и неговата църква нямат такива ужасни грехове и престъпления. Те никога, а и никъде в територията на огромната им страна не са били скрити или явни подбудители, или насърчители на мизантропски, расистки, ксенофобски и сегрегационистки организации като Ку Клукс Клан, докато цивилизованият Запад е бил тяхна утроба, майчина люлка, бдителен страж, страстно оправдаващ ги съдник. А и расизмът е съкровенна рожба и греховен плод на мрачния западен сциентизъм. Ето защо днес отново, за пореден път (исторически и актуално) виждаме мрачните силуети, но и чуваме гласовете на западните кръстоносци, ку клукс клановци и сие, всички заедно и еуфорично обсебени от русофобски транс и бяс, да пеят химни на възхвала и заплаха на Запада към Русия, а чрез нея сега и към целия останал свят.
За разлика от своите храбри и доблестни прадеди-рицари, днешните западни кръстоносци са подлеци, мерзавци и страхливци. Те не смеят лице-в-лице да излязат срещу руснаците, както някога са правели техните прадеди в рицарски турнири, или в кървави и опустошителни грабителски, завоевателни и безчовечни войни. За тях днес е напълно достатъчно да изпращат без всякакви скрупули и морални угризения принудително мобилизираните, или перфидно индоктринираните доброволци, военнослужещи на Украйна в окопите, а оттам вече право и в студените гробове. Техните прадеди нерядко са се биели до последна капка кръв, докато днешните им страхливи и порочни наследници предпочитат това да сторят украинци и наемници. Техните бойни флагове и истерични крясъци са безграничната русофобия, ненаситната алчност и патологичната дълбоко вкоренена в душевността и битийността на западняците страст към насилия и убийства; разбира се, облечени в квази-демократична, или абстрактно-хуманистична терминология, фразеология и дискурсивност.
Който внимателно следи руските телевизии, вижда, а и слуша, че тези несекващи героизми и подвизи на руснаците се вършат най-вече при спасяване на живота на свои, или чужди бойци, т.е. в името на Живота, а не в това на Смъртта, както правят украинските военнослужащи или многохилядните чужди наемници, чиито западни инструктури и командири неспирно, а и ненаситно жадуват за морета от кръв, мъки, страдания и смърт. А необикновената човещина в обстоятелства и условия, които обикновено залагат на, а и могат лесно да оправдаят безчовечието, се оказва много тясно свързана, но и органично произтичаща от това, което символизира, пък и въплъщава другият кит на държавността. А той се отнася до ролята и значението на Руското православие в трудните исторически времена и обстоятелства, в извънредно тежките дни, часове и последни мигове на върховно изпитание, в които няма сигурност, че ще приключат с гарантиран успех. А в компанията на трите митични кита, за които вече стана дума, третият се оказва тясно свързан с авторитета, по-пулярността и действията на православието в Русия. Може да звучи странно и дори необичайно, но Путин стори за руското православие много повече от клировете на Православната църква в огромните руски землища. Той доста мъдро и далновидно заложи на Православната вяра не само, а и не толкова заради нейните солидни и крепки исторически и културни традиции, а защото в условията на съвременната тотална дискредитация на всички идеологически фамилии, глобалното дезавуиране и растящото отчуждение на хората от политиката, единственната спасителна крепост на духа и историческата памет остана крепката и страстна православна вяра.
В това отношение резидентът от КГБ донякъде прилича на Сталин във втория му период, който след първоначалните атаки и поражения над руската православна църква осъзнава, че е по-добре за държавата и отечеството да съхрани и насърчи вярата в православната религия, и в нейната църква в свещенните руски землища. И не е чудно, че днешният руски патриарх и висшият клир на Православната църква се отблагодаряват по своя традиционен начин за това закрилничество на В. Путин, който нито веднъж досега не си позволи да обижда, или унижава православието и руската църква, а също и вероизповеданията, но и църковните енории на другите конфесии, имащи разпространение в безкрайните руски конфесионални територии. А това му поведение бе, но и е в тотално противоречие с всичко, което в историята и настоящето демонстрират лидерите на западните държави, общества и култури. И, вместо на обичайната за всяка война жестокост и безчовечност, Путин заложи на неизбежното възкресение и мащабно проявление на руското православно Милосърдие, на трудно непонятна, сякаш даже безумна Човещина в бойните сражения, в умишлено забавяне на превземането на окупираните от украинските нацисти територии, в даване на излишни жертви от своите в името и заради живота на цивилното население, което безпощадно се граби, насилва и унищожава от дирижираните от западни политици и инструктури азовци, или всякакви украйнски националисти. Срещу командвания от НАТО-вските стратези безумия и престъпления, той заложи на Великия Милосърден поход на руснаците, който никога не би могъл да бъде избран, нито осъществен с такава всеотдайност, а и жертвоготовност от западняците.
Периметърът на тихо придвижващия се Милосърден поход се разпростира по бойните полета, в медицинските лазарети и пленническите лагери. Неговите живи светци са лекари, медицински сестри, санитари, офицери, сержанти и редници. Всички те стриктно, но и безстрашно спазват хуманния си дълг въпреки обстоятелствата и бомбардировки с НАТО-вски оръжия от кръстоносците, които галопират с гръмки и заплашителни филипики в парламенти и медийни студия, докато украинските им лакеи-оръженосци ги заместват по бойните полети и в студените гробове.
Когато днес в Западна Европа и в САЩ ежедневно, а и потресаващо растат примерите или случаите на лекари, отказващи да обслужват пациентите си руснаци, по бойните полета на Украйна руските воини, лекари, медицински сестри, санитари и доброволци без перчене, или нарцистично задоволство, а тихо, скромно и всеотдайно жертват здравето и живота си дори заради тези на украинските се пленници. Защото доброволно, морално отговорно са приели, а и неотстъпно действат според Свещения устав на Милосърдието, Човещината и всеотдайността за ближните, въпреки и независимо дали последните са от тях, или от моментните им противници. И защото са част от знайната или незнайната мартирология на днешните сблъсъци. За тези живи светци най-важна е грижата за ближния независимо от това дали той е от тяхната, или от вражеската страна. Защото са дали свещен обет за вечна служ-ба на Човещината и Хуманизма, а и не го престъпват независимо от трудностите, препятствията и опасностите, които непрестанно съпровождат техните саможертви. Те се борят за всеки човешки живот - за разлика от западните евроатлантически „хуманисти“, но и крещящи „защитници“ на Демокрацията, ненаситно жадуващи да се отнемат колкото може повече животи на руснаци в сраженията, тила или в Русия.
Тези благородни и морално възвисени руски души, тези свети мъже и жени са често невидима или нечута част от огромната историческа литургия на руското православие, на неизкоренимата руска вяра в добротата, човечността и хуманизма. За и след тях не търчат и не ги преследват журналистически микрофони и обективи, не се правят специални и „напудрени“ международни форуми и пресконференции. Те вършат тихомълком и незабележимо, но всеотдайно и саможертвено своя дълг, понеже не могат да се откажат от, престъпят на никаква цена руските си ценности.
Тези свети мъже и жени носят в сърцата и делата си свещенната хоругва на Безкористието. Те не преследват големи печалби, нито предлагат услугите си срещу добро заплащане, най-добре в долари или евро. Ето защо, колкото и на пръв да изглеждат като неимоверно далечни, или невероятно чужди, постъпките им на всеотдайност и саможертва (заради чуждия живот на свои и чужди), опосредствено се включват и в голямата битка между Запада и Русия, в т.ч. и по отношение на изпълнение на една от главните задачи на съвременната руска икономическа и глобална политика - по-скорошното, но и по-пълното дедоларизиране на световния пазар, на международните икономически отношения, а и зависимости от страната на Хълма, която си е въобразила, че е божествено предопределена да господства вечно над целия свят, да тъпче, граби, унижава и убива човечеството за своя изгода, печалба.
Впрочем, изпадналите напълно в истеричен бяс НАТО-вски самозванци-господари над света изглежда, че в заслеплението си срещу руснаците са забравили, че агонията, или гибелта на Финикийският им бог, който за тях е над всички други божества, са искрено жадувани, а и огласявани в кърваво пулсиращото ни настояще не само от руснаци, а от много техни, съвременни западни братя, или сестри - истински демократични и разкрепостени умове и гласове, които, подобно на Ницше, но и по свои начини, и оглушително с думи като гръмотевици и светкавици са оповестили предсмъртните гърчове и неизбежната смърт на Негово божество Долара още преди много години, и не се отказват, или уморяват и сега да пеят вярната си мантра.
Такива достойни изследователи, храбри експерти, далновидни анализатори или свободни интелектуалци, които са зависими единствено от присъдите на трибу-нала на моралната си съвест, гражданския дълг и професионалната си етика, не са се притеснявали както назад във времето, така и днес да пишат и разпространяват своите оригинални некролози за Негово световно величество Долара. Но техните проницателни, а и потвърждаващи се днес от живота, анализи обикновено не се допускат до широката медийна аудитория, нито пък се възнаграждават с аплаузи.
Затова колкото и странно да изглежда, или необичайно да звучи, тихият, но и неотстъпващ назад Велик поход на Милосърдието опосредствено е ангажиран във свещеното дело по глобалната дискредитация и публичната екзекуция на Долара. Защото Милосърдният поход се движи неотклонно под хоругвите на Безкористието и Човещината. А тези ценности винаги са били най-омразни, но и най-безцеремонно пренебрегвани от рицарите на Користта, Изгодата, Печалбата и Меркантилността, който днес пак са възседнали брабантските кобили на кръвожадността, омразата, ненависта, лакомията, злобата и импотентността на помътнелите им разсъдъци.
Колкото и да е неприятно за тях, но победата на Безкористието над Користта, на Хуманизма над Безчовечността, на Човещината над Мизантропията е сигурна, макар и датата на този велик, но и свещен Триумф да не е напълно ясно датирана. Независимо от това кога, а и как тя ще дойде, за да изгрее отново Мирът над света и човечеството, още днес всички истински нравствени, почтени и благородни хора трябва да изразят своята почит, признателност и благодарност към живите светци, участници и тихия, макар и публично некоментиран Велик поход на Милосърдието.
А ние, истинските учени, които свято тачим сакралността на професионалната ни етика и добросъвестно изпълняваме заветите на моралния си дълг, сме длъжни да се приобщим, да изразим съпричастие и съучастие с тихия подвиг на живите светци. Защото нямаме друг нравствен избор - иначе ще престъпим моралния си идеал! И за да не се срамуваме от бъдещите справедливи присъди на нашите наследници!
от проф. Максим Мизов
26.04.2024 - Загубите на жива сила на ук...
Страстната седмица по руски
Инсценираната от САЩ визита на просещия ...
Страстната седмица по руски
Инсценираната от САЩ визита на просещия ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Ще си позволя да добавя към така логичното и правдиво обяснение на особеностите на руското възприятие върху околните, нещо което може би не е забелязал от прима виста. Едва ли има друга страна по света, в която етносите и базовите религиозни вярвания да са толкова равнопоставени и едновременно с това многообразни. Порази ме вчера , в Казан (Татарстан)- имаше международен мюсюлмански форум относно някакъв религиозен техен празник с поканени и присъстващи официално представители на около 70 страни. На официалната трибуна бе и патриарха, както и представители на всевъзможни други религиозни общности. Да припомня и за Еврейската Автономна република в далечния Изток. Принципът : съзидателстно осъзнато коректно сътрудничество в името на общото благоденствие и религиозна и етническа толерантност. Затова не е чудно и яркото участие на Чеченската Кадировска армия в СВО , чиито бойци не заявяват че се бият за Чечня, а за Русия !
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене