Прочетен: 1932 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 07.03.2021 12:31
Смяташе , че трябва да се обичаме и уважаваме всеки ден , а не само един ден в годината.
Колегите ни подаряваха кокичета и зюмбюли , което приемах като израз на уважение и нищо друго.
Аз между другото се държах доста сдържано на работа си, за да си нямам неприятности.
Човек не може да се проявява такъв , какъвто е, защото там си изкарва прехраната и трябва да е много внимателен.
Заради един 8 март , майка ми едва не умряла.
Били поканени на банкет и тя бременна и облечена елегантно отишли с татко.
В залата се пушело , разтворили портала , за да се проветрява и майка ми я продухало.
На връщане заваляло сняг и тя с лачени обувки в снега.
През нощта вдигнала температура и веднага я приели в болница.
Случила се на добър лекар и той казал :
- И бебето ще спасим и майката ще оживее.
Така се появила на бял свят сестра ми .
Оттогава си има късмет , милата . Това е добре и за нея ,и за мен.
Един 8 март няма да го забравя никога.
Връщам се аз от работа сама и пеша. Не знам защо сама, винаги съм била с мъжа си. Сега си спомням , на 8 март жените ни пускат на обяд от работа , а мъжете остават да работят. Както и да е.
Денят един такъв хубав , слънчев! Аз вървя към къщи и се усмихвам на слънцето.
Насреща ми бърза съседката и ми казва:
-Тичай в къщи , щото има наводнение.
Прибирам се аз , а къщата във вода. Спирам крана и почвам да събирам водата.
А то какво било станало. Бях поръчала на сина ми , като яде да си мие чинийката.
И той милия , за да изпълни поръката , взел си купичката и пуснал крана. Пък те били спряли водата. Нашият не спрял крана и тръгнал за училище.
Докато събирам водата , на вратата се появи синът ми .
Гледа ме с уплашени , широко отворени , хубави черни очи и вика:
-Майко , какво става?
На мен ми стана мило . Смея се и викам :
-Какво да става , ще ни върви по вода !
Той каза , че в училището има празник за майките.
Аз зарязвам събирането на водата и заедно тръгваме за училището.
Настанявам се удобно в залата , децата излизат на сцената и запяват.
Пеят нестройно . Още са малки за голямо ансанблово изпълнение.
На мен ми стана толкова мило ! Сълзи се появяват в очите ми.
Обзе ме такова вълнение!
Като завършват песента , ние ставаме на крака и не искаме те да напускат сцената!
Такова въодушевление!
Най-хубавото изпълнение е на невинните душички с кристални гласчета .
Такъв си го спомням този 8 март. Тогава го почувствах като ден на майката !
Пожелавам ви да си имате деца и внуци и те да ви радват !
https://www.youtube.com/watch?v=203AI-slnPc
Да си жива и здрава и много щастлива !
Тони
2. бъди българин
3. geravna
4. zeravna
5. zeravna
6. virginia grotta
7. Виртуална библиотека
8. Къде сте
9. Песен за Нибелунгите
10. Войни на Тангра