Постинг
16.01.2017 22:57 -
Антоний, приятелят
Да, това му беше името Не е Антоний на Клеопатра
А мой съученик!
Той е вече в по- добрия свят Сетих се да пиша сега за него, пред именния му ден, но истината е, че никога не съм го забравял!
Израстнахме заедно, бяхме и съученици в малките класове, а после и в гимназията
Формално погледнато бяхме конкуренти-и в учението, и в спорта
В такива случаи се нанасят удари под кръста, когато се отдаде сгоден случай
Но това беше чуждо на Тони Напротив, ставал съм неволен свидетел как ме хвали, как подчертава преимуществата ,които имам
В гимназията, вече се бяхме ориентирали, кой какво ще учи-на него любима беше физиката Понякога заплетени физически задачи решавах аз , а не бъдещите физици Той джентълменски признаваше моментното ми превъзходство
Или за футболът, казваше на другите-Страхотен пичага-като похвала за мен
Съжалявам, че пряко не си спомням подобно отношение от моя страна към него
Да, защитавал съм го, хвалил съм го, но не в негово присъствия
В казармата се срещнахме случайно веднъж Прие с радост да ми бъде кръстник, предстоеше ми сватба Но това се провали, беше в бойно поделение и не му разрешиха отпуск
Започнах работа И един ден Тони изненадващо се появи в института Оказа се, че преди казармата е работил в него Сега идва ,да си уреди напущането Започва работа в БАН, но се колебае
Първоначално се зарадвах, мислех, че ще работим заедно
Но в края на деня се появи отново Каза ,че е размислил Предпочита да остане тук, ще направим страхотна двойка -физик и химик Имал е право, тогава не го оцених, но наистина щяхме да сме страхотна двойка!
Но зависи и от жена му, тя иска да бъдат в София!
Веднага след него дойде и шефът му Направо ми се молеше ,да направя всичко, той да остане Разбрал, че сме приятели Такъв човек искал, като него, със златни ръце!
Но съпругата излезе по- силна, наложи се!
Срешахме се отново, но рядко, обикновено на годишнини от завършването
Той защити преди мен, беше в течение и на моите дела
На самата защита, най- големи проблеми ми създаде един физик С въпросите си измести темата към физиката, даже водещият му направи забележка Нямах бяла бюлетина, но се отнасях с резерви към него
Наложи се да нося документи в БАН И там, за неособено голямо удоволствие, срещнах този физик А той ни лук ял, ни лук мирисал, посрещна ме като първи приятел Тръгна с мен Казах му, че търся и Тони Оказа се, че работят заедно
Намерихме и Тони Попита за защитата Преди да си отворя устата, колегата му му каза, че е минала блестящо Лаконично, Тони отговори, че ме познава добре и не се съмнява ,че е била блестяща
Спомням си един съботен ден Заварих майка ми да шие Влизах, излизах, тя продължаваше Знаех, че Тони не е добре
Накрая я попитах, защо се тормози, не спре, да си почине?
Каза ,че го прави за Тони, той се бори за живота си! Така тя е с него! И тя го обичаше много !
На следващата събота, чух името си на улицата, като вик
От приятел Разбрах веднага
Заварих майка ми да плаче в къщи Каза ,че съм загубил най- добрият си приятел
Истина беше!
Прости ми Тони, че бях пестелив на похвали към тебе!
А мой съученик!
Той е вече в по- добрия свят Сетих се да пиша сега за него, пред именния му ден, но истината е, че никога не съм го забравял!
Израстнахме заедно, бяхме и съученици в малките класове, а после и в гимназията
Формално погледнато бяхме конкуренти-и в учението, и в спорта
В такива случаи се нанасят удари под кръста, когато се отдаде сгоден случай
Но това беше чуждо на Тони Напротив, ставал съм неволен свидетел как ме хвали, как подчертава преимуществата ,които имам
В гимназията, вече се бяхме ориентирали, кой какво ще учи-на него любима беше физиката Понякога заплетени физически задачи решавах аз , а не бъдещите физици Той джентълменски признаваше моментното ми превъзходство
Или за футболът, казваше на другите-Страхотен пичага-като похвала за мен
Съжалявам, че пряко не си спомням подобно отношение от моя страна към него
Да, защитавал съм го, хвалил съм го, но не в негово присъствия
В казармата се срещнахме случайно веднъж Прие с радост да ми бъде кръстник, предстоеше ми сватба Но това се провали, беше в бойно поделение и не му разрешиха отпуск
Започнах работа И един ден Тони изненадващо се появи в института Оказа се, че преди казармата е работил в него Сега идва ,да си уреди напущането Започва работа в БАН, но се колебае
Първоначално се зарадвах, мислех, че ще работим заедно
Но в края на деня се появи отново Каза ,че е размислил Предпочита да остане тук, ще направим страхотна двойка -физик и химик Имал е право, тогава не го оцених, но наистина щяхме да сме страхотна двойка!
Но зависи и от жена му, тя иска да бъдат в София!
Веднага след него дойде и шефът му Направо ми се молеше ,да направя всичко, той да остане Разбрал, че сме приятели Такъв човек искал, като него, със златни ръце!
Но съпругата излезе по- силна, наложи се!
Срешахме се отново, но рядко, обикновено на годишнини от завършването
Той защити преди мен, беше в течение и на моите дела
На самата защита, най- големи проблеми ми създаде един физик С въпросите си измести темата към физиката, даже водещият му направи забележка Нямах бяла бюлетина, но се отнасях с резерви към него
Наложи се да нося документи в БАН И там, за неособено голямо удоволствие, срещнах този физик А той ни лук ял, ни лук мирисал, посрещна ме като първи приятел Тръгна с мен Казах му, че търся и Тони Оказа се, че работят заедно
Намерихме и Тони Попита за защитата Преди да си отворя устата, колегата му му каза, че е минала блестящо Лаконично, Тони отговори, че ме познава добре и не се съмнява ,че е била блестяща
Спомням си един съботен ден Заварих майка ми да шие Влизах, излизах, тя продължаваше Знаех, че Тони не е добре
Накрая я попитах, защо се тормози, не спре, да си почине?
Каза ,че го прави за Тони, той се бори за живота си! Така тя е с него! И тя го обичаше много !
На следващата събота, чух името си на улицата, като вик
От приятел Разбрах веднага
Заварих майка ми да плаче в къщи Каза ,че съм загубил най- добрият си приятел
Истина беше!
Прости ми Тони, че бях пестелив на похвали към тебе!
Вълнообразно
Първата голяма археологическа сензация з...
ИНСТИТУТ за ФИЛОСОФСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ в БАН...
Тенджера с радиация пред институт на БАН
ИНСТИТУТ за ФИЛОСОФСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ в БАН...
Тенджера с радиация пред институт на БАН
Хубав разказ със много точен край си написал.
И така, за да виждаме повече добри, стойностни хора около себе си, добре е да търсим и поощряваме качествата им, а не да се ровим в недостатъците им. Защото всеки е дарен и с качества, и с недостатъци, но Живота и общуването предпочитат и се радват на качествата.
Хубав ден, приятелю!
цитирайИ така, за да виждаме повече добри, стойностни хора около себе си, добре е да търсим и поощряваме качествата им, а не да се ровим в недостатъците им. Защото всеки е дарен и с качества, и с недостатъци, но Живота и общуването предпочитат и се радват на качествата.
Хубав ден, приятелю!
Да, приятелите са безценни!
цитирайЧестито на всички именници!
цитирайbatogo написа:
Хубав разказ със много точен край си написал.
И така, за да виждаме повече добри, стойностни хора около себе си, добре е да търсим и поощряваме качествата им, а не да се ровим в недостатъците им. Защото всеки е дарен и с качества, и с недостатъци, но Живота и общуването предпочитат и се радват на качествата.
Хубав ден, приятелю!
И така, за да виждаме повече добри, стойностни хора около себе си, добре е да търсим и поощряваме качествата им, а не да се ровим в недостатъците им. Защото всеки е дарен и с качества, и с недостатъци, но Живота и общуването предпочитат и се радват на качествата.
Хубав ден, приятелю!
Да, така е, трябва да търсим положителното!
То е градивното!
А Тони беше положително зареден!
Имам спомен, но не от лошата му страна
Имахме клуб, зимно време играехме шах и тенис там
Тони беше пред печалба на играта си на шах, но видях слабо място и го посочих на партньора му Тони сигурно също го беше видял Както си бях сложил ръката на масата, той стовари юмрука си върху нея Обикновено не прощавам такива неща, но веднага излязох
Бях виновен!Това не е разрешено в шаха
Обмислях какво да направя? Как да се извиня?
Но на другия ден, Тони ме предвари Той ми се извини!
Прегърнах го Казах му ,че не му се сърдя, защото наистина съм виновен!...
Хубава вечер, приятелю!
merlin68 написа:
Да, приятелите са безценни!
Прав си, така е!
Но човек ги оценя истински, когато ги загуби! Същото е и при родителите!
Хубава вечер, приятелю!
Много ми хареса начинът, по който пишеш за приятеля си – двата плана, в които разказваш, хубавите качества, които подчертаваш, включително като признаваш как си спестявал похвалите си пред него... Някак си винаги се стесняваме да говорим хубави неща в очите на близките си хора, едно "благодаря, че те има" или "браво за постигнатото от тебе", или поне признание "добър си" е толкова трудно за произнасяне! Чест ти прави, скъпи Лео, че все пак намираш тези толкова хубави, топли думи на признание и благодарност за добрия приятел. Сигурна съм, че ако можеше да прочете това, той много би се зарадвал. И вероятно би побързал да ти се извини. Такива са истинските приятели!
Да му е светло там, където се намира, и мир на праха му на твоя незабравим приятел Антоний!
Поздрави, скъпи Лео!
цитирайДа му е светло там, където се намира, и мир на праха му на твоя незабравим приятел Антоний!
Поздрави, скъпи Лео!
donchevav написа:
Много ми хареса начинът, по който пишеш за приятеля си – двата плана, в които разказваш, хубавите качества, които подчертаваш, включително като признаваш как си спестявал похвалите си пред него... Някак си винаги се стесняваме да говорим хубави неща в очите на близките си хора, едно "благодаря, че те има" или "браво за постигнатото от тебе", или поне признание "добър си" е толкова трудно за произнасяне! Чест ти прави, скъпи Лео, че все пак намираш тези толкова хубави, топли думи на признание и благодарност за добрия приятел. Сигурна съм, че ако можеше да прочете това, той много би се зарадвал. И вероятно би побързал да ти се извини. Такива са истинските приятели!
Да му е светло там, където се намира, и мир на праха му на твоя незабравим приятел Антоний!
Поздрави, скъпи Лео!
Да му е светло там, където се намира, и мир на праха му на твоя незабравим приятел Антоний!
Поздрави, скъпи Лео!
Ние малко или по- точно - никак не ценим истинските си хора
Даже често ги използваме като боксова круша
В същото време сме способни да възвеличаваме някой некадърник или откровен негодник?!
За мен , това е основната причина нещата да не вървят при нас
Ами не може каруцата да е пред коня
Наблюдателният Иречек е забелязал това и в описанието си за нас не ни го е спестил
Това ни е основната грешка
Дори чужденец, като види способен човек, се отнася към него с респект
При нас способният се оплюва от далече по- малко способни от него!?
Тони беше способен човек и на 23 години ръководителят му го беше оценил!
После, след години, често ми напомняше, колко сме загубили, че не сме успели да го задържим
Така е, а сигурно и съдбата му щеше да е друга!?...
Хубава вечер, Венета!
Мислех, Лео, да те питам откъде си купил този хард диск, та имаш такава памет, но краят на разказа ме смрази. И просълзи. Слагаш в часовник джобчето си някои с претенции, че пишат.
П и е р
цитирайП и е р
pvdaskalov написа:
Мислех, Лео, да те питам откъде си купил този хард диск, та имаш такава памет, но краят на разказа ме смрази. И просълзи. Слагаш в часовник джобчето си някои с претенции, че пишат.
П и е р
П и е р
Подобна оценка задължава много!
Да поддържам това ниво!
Но не е изключено, заради случая, това да е таванът на възможностите ми!
Лека нощ, Пиер!
Нека приятелят ти почива в мир!
В небесните висини
любовта конкуренция няма.
А доброто е много там
Хубаво е, когато обичаме и помним.
Споменът ти е прекрасен!
Поздрав!
цитирайВ небесните висини
любовта конкуренция няма.
А доброто е много там
Хубаво е, когато обичаме и помним.
Споменът ти е прекрасен!
Поздрав!
inel379 написа:
Нека приятелят ти почива в мир!
В небесните висини
любовта конкуренция няма.
А доброто е много там
Хубаво е, когато обичаме и помним.
Споменът ти е прекрасен!
Поздрав!
В небесните висини
любовта конкуренция няма.
А доброто е много там
Хубаво е, когато обичаме и помним.
Споменът ти е прекрасен!
Поздрав!
Благодаря ти за хубавия отзив!
Да, споменът и мъката едновременно пазя в себе си
За безгрижното детство и вече ангажираните ученически години, през които бяхме заедно!
Останаха спомените!
И огорчението, че способните хора , а Тони безспорно беше такъв, у нас не се ценят достатъчно
Може би защото не търпеше несправедливост, откъдето и да идва И беше неудобен
Но съм го запомнил като Човек!
Хубава вечер!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 103290