С благодарност  към Марин Тачков

Хайде  и аз да се включа в полемиката със скромно мнение

Уважавам много обикновените турци Знам отношението на обикновените хора към нас, сред тях е  и един от най- добрите ми приятели
Много от тях забравят да ме поздравят за Иванов ден, но той никога!
Честити ми Ивановден задължително, въпреки ,че приятелски ме нарича с друго име

Покрай Трети март  тази тема за робство или владичество не е подмината в постингите ми Стигна се до извода в тях, че може и двата варианта да съжителстват, който както прецени
Не е грешно!

Владетелят е падишахът или султанът, той не е Българин, следователно думата владичество си има тежест
И местните управници   не са Българи също!  Потвърждение на гореказаното

Сега за робството
Ами отвличането на моми за харемите и момчета за еничари ,си е чиста форма на робство Не разполагаш със собствения си живот
Това е в ранната Отоманска или Османска империя После,  естествено  това е премахнато Но Българите не служат в армията, имат редица ограничения, по- високи данъци...
Сдруги думи не са равнопоставени с останалите
Те са рая, както често употребяват агаларите тази дума по техен  адрес
Каквито са били робите в Елада , Рим, а и досега/ сега има икономическо робство, в което премина колониалното/

Великият Вазов употребява друга дума за робство - иго На френски робство е Жюг, може да се разчете като иго
Може би жигосване идва от тази дума, не го твърдя, но робът често е обект на тази процедура
Мисля, че точно тази дума-жюг  е употребил и една от най- великите личности на 19- ти век Виктор Юго в пламенната си реч във френския парламент!
В наша защита от зверските кланета! Това да колиш хора като животни, не е съжителство, разбира се
Много дълга тема е, но вместо да колиш, има съд за нарушилите закона, какъвто и да е той!
Робство наистина е архаика, по- добре да се замени с иго

Иначе, сега,  нрави и обичаи взаимно си ЗАЧИТАМЕ, тук спор няма Даден беше пример с Ивановден, моят приятел счита ,че това е най-големият ми личен празник, него никога не пропуща
Аз също изпитвам уважение към тяхните обичаи и се съобразявам с тях

Марин беше публикувал най-силното стихотворение на Добри Чинтулов, от което побиват тръпки- За Балканския юнак
Може би малцина знаят как е вдъхновено
Заради непокорния му характер властта в Сливен не гледа на него с добро око
Един горещ ден, той е извън Сливен, на разходка Полегнал на сянка под едно дърво
В полудрямка вижда препускащ към него конник               
Чува се изстрел и куршумът свирва край него Скача, конникът обръща коня и препуска обратно
Чинтулов забравя, че по една случайност оцелява Конникът му е в главата Каква по- полезна работа може да свърши този заспал Балкански юнак!
За Българите, за България!
След обвзелото го вдъхновение стиховете идват бързо!