Не съм и допускал някога ,че ще пиша в минало време за Ленко- моят голям приятел от студентските и последвалите ги години

Запознахме се на първата студентска бригада . Бяхме в различни специалности, но бързо открихме общи интереси. Беше високо, атлетично момче, с дълги коси " а ла битълс" Стискаше в ръце китара, на която свиреше вечер,  на забавите! Сприятелихме се и независимо от различните програми, намирахме време за общуване .И досега звучи в ушите ми ,малко провлаченото му, но мелодично " Джани"

Притежаваже аналитичен ум, не само в областта на химията, с която беше на" ти"! Винаги можеше да намери оригинално решение на заплетен проблем . Удоволствие беше да се общува с него.  Да, имаше интересно обяснение за потъването на Атлантида.
По- късно го приложих за Анхиало  Споделих го с професор, специалист по геоморфология и той си призна, че това е новост за него!

Изключително скромен, въпреки широките си познания и възможности!  Ако не бях проявил интерес, нямаше и да разбера, откъде идва странното му име Да, свързва се с Еленко,смята се,  че произлиза от него!?
Каза , с известно неудобство, че това е партизанското име на чичо му- Христо Милев Убит като партизанин, село Милево,  Пловдивско , носи неговата фамилия ! Не е свързано с Ленко, героят на романа на Георги Караславов/ както подозирах/ Но кой знае, може пък героят да е свързан с чичо му?
Както и да е, Ленко разчиташе на знанията си и на научната си,   бих  я нарекъл,  интуиция! Не на връзки!
И те често, вместо да му носят плюсове, му причиняваха неприятности! Защото той, неотстъпно, защитаваше позициите си
Стана така, че заработихме заедно В различни секции ,но временно бяхме и в един кабинет! Оказа се, че баща му и тъстът ми са колеги, че се познават със съпругата ми от детските години Неговата съпруга, на Ленко, пък беше колежка, така ,че станахме и семейни приятели!

Но Ленко не се примири с неприемането на негово рационализаторско решение Реши да напуска, да отива в производство Слушаше ме внимателно,като му казвах да загърби обидата,да гледа напред! И когато вече бях убеден ,че съм успял, да го накарам, да  изтегли молбата си за напускане, той ме поля с ледена вода?  Напуска и няма връщане назад!

Отиде в производството Като оператор?  Разбира се, поддържахме връзка Говорих му, че е човек за науката, не да носи торби, трябва да се върне там, където му е мястото!

Заработи  във химическия институт, този път по специалността Оцениха го, започна докторат. Но дойде промяната Създаваха му проблеми, заплатата му беше мизерна И в единден напусна и се върна в Комбината С надеждата , а и уверението ,че почти  завършената работа ще я защити Но последваха още по- гадни години!
Наистина съжалявах!  Работата му беше хубава-научната, плод на нестандартното му мислене и на аналитичен ум!  Трябваше да я защити

Но, може би,  жена му му въздейства?  По категория се пенсионира на 45 години. Взеха да търсят място за вила. Опитах се и аз да помогна-в района на " Иракли", харесаха селото ,но не и плажа!

Купиха място в района на Приморско. Първо отиде там жена му, а после и той! И връзката се загуби.... Опитите да се свържа чрез  общи приятели бяха неуспешни. Живеели уединено, с никого не контактували. Дори прекъснал връзката с най- добрия си приятел, още от ученическите години? От състава, подражаващ на " Битълс"
Ленън-Ленко!?!?
Минаваха години, без никаква връзка с него
И миналата година един общ приятел ме попари. На събиране на випуска ,съобщили ,че Ленко е починал! Знам ли подробности?  Нищо не знаех!  И в следващите месеци не научих нищо. Всички вдигаха рамене
Но преди два дни, жена ми , от колата мярнала плоча с име Ленко и с китара.  Близо до гроба на тъста 
Бях като попарен,  Ленко, с китара?
Отидох! И малката надежда, че може да не е той ,се изпари моментално със снимката ,която мярнах отдалече.  Момчето с дългите коси, с любимата китара, от студентските години
На двадесетина метра от гроба на тъста, но в друга алея. Ходили сме толкова пъти, как не съм го забелязал, а съм търсил напразно в града някаква вест?
Необяснимо!

Почивай в мир, Ленко!
Да е светла паметта ти, приятелю!

Животът ни среща и разделя с много стойностни хора. С някои ни се случва и да общуваме.

Онзи ден погребахме Соня Несторова - приятелка от студентските години, на 64 само. Чудесна поетеса. Лека им пръст на нашите скъпи приятели!

1. kvg55 - leonleonovpom2,
17:29
Животът ни среща и разделя с много стойностни хора. С някои ни се случва и да общуваме

Да, такъв е животът!

И хубавото е, че ни среща и със стойностни хора!

Хубав, празнична вечер!!

Направи ми впечатление, че тези хора не контактували с никого и живеели уединено?
Малко или много ако това е така, им се е отразило.
Социалните контакти, разговорите, срещите са полезно и приятно занимание, което не бива да се пренебрегва.

Поздрави!

2. slavimirgenchev1953 - Разбирам те. Поне донякъде.
17:32
Онзи ден погребахме Соня Несторова - приятелка от студентските години, на 64 само. Чудесна поетеса. Лека им пръст на нашите скъпи приятели!

Така е, със състудентите ни си отива и нещо от най- хубавите ни, студентски години!
Те вече са в по- добрия свят!

Да е светла паметта им!

Да, права си!
Нещо остана скрито и неразбрано от нас, техните приятели Те бяха и противоположни характери Той сериозен и съсредоточен в това, което го занимава, тя повърхностна и разпиляна, човек на живота, в момента!
Имаше някакво равновесие, все пак, докато поддържахме връзка
Въпреки ,че тъстът се хвана за главата, като я видя за пръв път и съжали кротките родители на Ленко!

Хубава вечер, Маги!

е тъжно, когато си замине човек, но, когато си замине близък приятел, тъгата е още по-голяма. Човек не бива за де изолира от обществото, да се затваря в себе си, защото това се явява като втори - още по-голям удар. Обществото с енергията си подпомага на всеки един индивид да се справя по-лесно с проблемите си. Бог да го прости твоя приятел Ленко. Да почива в мир!

7. mrazekoff - Винаги
18:54
е тъжно, когато си замине човек, но, когато си замине близък приятел, тъгата е още по-голяма. Човек не бива за де изолира от обществото, да се затваря в себе си, защото това се явява като втори - още по-голям удар. Обществото с енергията си подпомага на всеки един индивид да се справя по-лесно с проблемите си. Бог да го прости твоя приятел Ленко. Да почива в мир!

Така е!
Много неща ни свързват, били сме и в една квартира на бригадите
Имаше огромен потенциал, използваше го рационално ,но общо взето, не срещаше разбиране и подкрепа?
Разностранен талант-спортист,музикант, освен научните интереси и способности
Не знам защо,нашето общество не цени достатъчно талантите Дали, защото са много или търси точно определени?
Жалко, че той не реализира това, което носеше в себе си!

Да, да намери мир, да почива в него!

С всеки Приятел си отива и частичка от нас...
Светла им памет на Приятелите, които вече ги няма сред нас!

Така е, частичка от нас, от нашето минало си тръгва с тях!

Да е светла паметта им!

Срещите на випуските ни с годините стават все по-тягостни - все по-малко радостни новини научаваме един за друг, все по-тъжни поводи имаме да си спомним за някого.
И на мене ми се случи нещо подобно, Лео - но с обратен знак.
От майка си научих, че първата ми приятелка някога, момичето, с което стояхме 11 години на един чин и дори ни бъркаха по име, толкова бяха свикнали да ни виждат все заедно, починала. Животът ни беше разделил още 18-годишни, сега ни бе разделила и смъртта. Много плаках, после се примирих.
Дойде поредната среща на випуска. Седях до една непозната жена и нали съм си контактна, поведох с нея неангажиращ разговор - мислех, че е съпруга на някого от съучениците. Но жената натрапчиво ми напомняше нещо. Обърнах се към съученичката от другата страна и попитах коя е тази. "Твоята Наталия бе, как коя!". Не знам как оживях в този момент! Беше моята приятелка, променена до неузнаваемост. После разбрах, че доскоро била тежко болна, отписали я били - така до моята майка дошла изкривена страшната вест. Приятелката ми говореше, говореше колко е щастлива, как живее втори живот, как цени дори най-дребното нещо в деня си...
След година видях некролог и разбрах, че е починала.
Знам колко боли, Лео! Съжалявам за приятеля ти! Мир на праха му!

Трогателна история!
Обичала си я и съдбата ти е подарила още една среща Тя също ,много я е искала! И чудото е станало!

И аз, много настойчиво, исках да разбера истината! Просто надявах се, да не е вярно!Но.....
Бяха приели отшелнически живот, вероятно обидени от всичко и от всички? В такъв случай не може да проявяваш упоритост, граничеща с насилие Може само да изчакваш, да отмине?....

Мир на душите на приятелите ни от ученическите ни години!