Тя беше сестра на майка ми- по-малка! Но си приличаха в глава много-Светлокоси, с тъмнозелени,големи очи, които те грабват веднага, щом ги погледнеш! Да , дете бях и ми влияеха , зърна ли ги!
Майка ми беше по- хубавата  според мен, спортна фигура имаше, така мислеше и калеко ми- мъжът й!?  Дали нарочно или не, чувал съм го да и казва, че Фанчето-майка ми, е по- хубава  от нея!!?

Но това беше по късно,в ранните ми детски години тя беше мома и цялото и свободно време бе отдадено на мен!
Беше аптекарка.  В града имаше една аптека, в центъра Имаше управител, в това съм сигурен, но друга аптекарка не съм виждал Беше връх на компетенцията, някъде  на около 27-28 години И я е  проявила и върху мен , още бебе!
Разболял съм се от нещо специфично, предписали ми рядко лекарство, френско! Но било рядко, дори и във Франция!
В България, затворена тогава , абсурд да се намери! Но тя се заканила ,че чудо ще направи, ще го намери и няма да ме изостави ! И го намерила Ефектът бил вълшебен, за кратко ,всичко отминало, без следа!
Аз, разбира се, аз се реванширах Още тогава, без да го осъзнавам!

Баба ми и дядо ми се притесняваха видимо с нея !Наближаваше 30 години, но нямаше сериозен приятел?  Вечер се ослушваха за влака,в дванадесет часа дежуряха на прозореца, дали си идва? Къде ходи изобщо?  На въпроса се сопваше, това е нейна работа!
Притесняваха се и да не и излезе име Запомнил съм го, защото питах ,какво име ще и излезе, нали си има? Баба ми веднага  се скарваше на дядо ми - Мито, внимавай какви ги  говориш пред  детето!!Попива всичко!
Даже към 12 часа  аз  бягах към прозореца, да го отварям Като ме питаха, защо го отварям, казвах да видя, дали леличката не се прибира?....

Имах лоши сливици Водеха ме по лекари в Пловдив
Веднъж, близо до гарата в Пловдив,  ревнах за сладолед! Баба ми ме задърпа, но един внушителен на вид ,възрастен човек , я заговори! Каза и , да не и се свиди, да ми купи! Тя му обясни, че не това е причината, а в  сливиците ми Не бива!
Заговориха се. Мойте антени бяха отворени! Възрастният явно усети нещо,Децата и приличаха на нея, с изключение на цвета на очите! Всичко запомних  Заразпитва, има ли деца, аз чие дете съм? Другата дъщеря семейна ли е, какво работи?Накрая размениха телефоните на леля ми и на сина м!у
Те бяха от елита, за който плачат сега! С предприятия,машиностроителни в цяла България, национализирни след 1944 година

Запознаха се, той също беше хубавец, висок и атлетичен! Харесаха се и бързо се ожениха!
Така се реванширах на обичната леля, за доброто, направено от нея за мен, като бебе!
Той, калеко ми,  беше с тежък характер, аз пет-шестгодишно дете го ненавиждах !Защото се зае с мен, явно е искал да ме  отдели от леля ми , да заговори майчинското чувство в нея!
Трудно , но успя!
Мразех го, по тази причина, но и запомнях казаното

След време, когато му подарих реферата от работата си, в чието посвещение посочих и заслугите му към мен, той ,след като го прочете, видимо се развълнува и просълзен,  с треперещи ръце го прибра, галейки го с ръка!

Да, леля ми видимо се отчужди от мене и скоро и тя си имаше момиченце!

После напуснаха града, изселиха се в София, той имаше имот там! Тя заработи в култова аптека- на пресечката на " Леге" и " Алабин" ! Централната на София!
В средата на  шестдесетте години! Вероятно и красотата и е изиграла роля, но беше и  пробивна!
Спомням си, бях студент, как в едно министерство, трябваше да предам писмо,  а откровено, ме мотаеха-Току- що министърът излязал, бил извън София и тем подобни...
Тя, като разбра, каза ,че ще им даде да разберат! Пристигна в чакалнята като вихър, създаде суматоха и докато се усетя ,бях вътре и предадох писмото!

Бъдещата ми жена беше студентка в София! Често прескачах до там!
Леля ми знаеше!  Искаше да я види Стана така, сестра и също беше в София, че на нея и потрябвало дефицитно лекарство Помолиха ме, може ли леля ми да съдейства?
Леля ми видимо се зарадва Да отиде при нея Да , услужи и с лекарството! Но, от нещо  беше притеснена ?Попита ме, сестра й ,прилича ли на нея ?
Калеко  ми, превеше някакви невидими  за нея знаци, неразбираеми за мен?  Казах и ,че не е  като нея  и  попитах, защо!?
Иска да я види, да се убеди ,че казвам истината!  Не иска да имам жена с глава-луна!? Ако е така, познава бившата ми приятелка, хубавицата и знае ,че ме обича! Ще направи всичко, за да ме върна към нея!

Е, направихме среща в аптеката, въпреки ,че приятелката се дърпаше, явно усещаше капан?!

Но след това остана възхитена от леля ми ! Фантастична, по всички направления!
И леля ми, вечерта, беше видимо успокоена
Каза ,че не е това, което е очаквала! Съвсем различна е! Няма да ми се бърка!
Проблемът е мой! / Както е казал древногръцкият философ, от чувала със змии , какво ще измъкна,  смок или пепелянка?/

Нея вече отдавна я няма! Да е светла паметта и, както и тази на майка ми!

Но остана споменът за красивата жена със слънчева усмивка! Бърза , енергична, готова да се справи с всякакъв проблем !
Да видят плачещите за елита преди Девети, как калеко ми, представител на този елит, омекваше !  Сам, с  остър и тежък характер, ставаше като памук и мъркащ като котенце, като я види или му каже нещо!
 Жена- Фурия!

Тези твои родови истории са ми любими, Лео. С каква топлина разказваш за близките си хора, отминали във времето! Да им е светло там, където са сега! И дано у наследниците ви е пренесена поне частица от тази красота, ум, слънчевост на характера, изключителност на интелекта!
Бъди здрав! Поздрави!

Майка ми работеше на Леге , а ходеше и до Съда по делата .
Сигурно са се познавали !
Припомни ми много хубави спомени !
А спомняш ли си ,колко спокойна и хубава беше София с разцъфналите рози и кестени?

Благодаря ти, за топлите и задължаващи думи!
Имам угризения Че не изслушах разказ на майка ми за живота й- пълен Отлагах Искаше да напиша книга за него И тя беше учителка, фантастична!
Но бяха осакатили живота и с петнадесет годишна забрана ,да упражнява професията си? Започна, все едно ,че за ден само е прекъснала И на мен беше четири години учител Имам обични учители- по литература, история, химия, математика...но тя беше най- добрата ! И други са казвали това за нея Тя гореше в работата Питах я, защо го прави? Будни деца били, не може да ги изостави!
Предложиха я за орден " Кирил и Методий" И се намери някой, да изкара мъката на живота и-15 годишната забрана!Отиде при директора и отказа ! Да то дадат на някой по- млад! Е, нямаше на кой, никой не посмя да поиска да вземе нейния орден!
Все пак, написах за 40-тия ден кратко описание на живота й Редакцията го прие веднага и го публикува на деня! Бяха правели интервю с нея, малко преди това, бяха я обикнали, заради човечността й!
Имах колежка, отлична литераторка, с много публикации Срещна ме случайно малко след това, вдигна палец и ме поздрави за направеното! Не знаех за какво ,учудих се? Каза ,че е прочела написаното във вестника и си личи ,че в него съм вложил сърцето и душата си! Като истински син!
А иначе ,един съгражданин, зевзек иначе, веднъж на главната ,стана и ми се поклони Попитах, в какво съм се провинил?
Не, как може да си го помисля дори? Прочел некролога и се просълзил! Минал още няколко пъти и все се просълзявал? И ме попита, виждал ли съм го някога да плаче? Не, разбира се! Е, аз съм го направил, няколко пъти при това!

Благодаря ти, Венета!

Всичко най- добро!

2. panazea - Хубави жени са били и способни !
21:47
Майка ми работеше на Леге , а ходеше и до Съда по делата .
Сигурно са се познавали !
Припомни ми много хубави спомени !
А спомняш ли си ,колко спокойна и хубава беше София с разцъфналите рози и кестени?
цитирай

Изтрий

Благодаря ти!

Да, нашата любов / с жена ми/ пламна ,когато розите бяха разцъфтели Обърнах и внимание на розите А тя ми отговори-Да, розите миришат, но трендафилът боде! Намек, да внимавам ,да не съм много самоуверен!....

Сигурно са се познавали! Аз, колкото пъти съм минавал оттам, било с родителите ми или по- късно, като студент, тя винаги беше на работното си място, не знам как се получаваше това? И, докато говори с нас, светкавично обслужваше някоъй, дошъл междувременно! кипеше от енергия, но и обичаше професията си!
Интересни бяха и обръщенията им една към друга с майка ми- Тя казваше на майка ми -како- точно три години разлика имаха , а майка ми- Сийче/ от Анастасия, на името на бабато - героиня, отгледала 12 живи деца!Хлапе, Намерено по пътищата На Македония, плачещо с глас, цялото в кръв, знаещо само името си и ,че е на три години!Бягащите от преследващия ги башибозук Българи го грабват, за да не бъде убито и по-късно осиновяват Запазвайки гръцкото му име!
А то става голяма Българка!
Баба ми е погребана в нейния гроб
Питах дядо ми, дете бях, защо, нямало ли е място?
Той се разплака и каза ,че това е решение на рода! Баба ми първа я е последвала, въпреки че е единадесета по ред! Тя най- много е обичала нея, знае се това, чака я! Редно е да отиде при нея!

Къде са тези здрави ,Български традиции днес ? Човечността къде е?

Всичко най- добро, Тони!

Има хора, които горят в професията си.

5. kvg55 - leonleonovpom2,
23:18
Има хора, които горят в професията си.
цитирай

Изтрий

Вярно е, но са малко и непрекъснато намаляват с годините!
В замяна на горящите в алчността и в безчовечността си!

Лека нощ!

Леоне, интересно и увлекателно пишеш всеки твой пост. И макар да си аполитичен, но понеже не си кривиш душата, не я насилваш с гнусни робовладелчески и колониални антагонизми, се получава това, което се получава - от страна на лумпените: Дума не обелват.
Но точат балтията, сороссадистката, шибаната...
Затова - нздраве и Който не ти харесва перото - нема вкус. И да оди а са ш*и"б*а* със свободните жендъри)))

7. sorossadistfucking - Нощен поздрав за даровития публицист
05:47
Леоне, интересно и увлекателно пишеш всеки твой пост. И макар да си аполитичен, но понеже не си кривиш душата, не я насилваш с гнусни робовладелчески и колониални антагонизми, се получава това, което се получава - от страна на лумпените: Дума не обелват.
Но точат балтията, сороссадистката, шибаната...
Затова - нздраве и Който не ти харесва перото - нема вкус. И да оди а са ш*и"б*а* със свободните жендъри)))
цитирай

Изтрий

Благодаря за добрите и задължаващи едновременно с това думи!Да, вярно е, политически съм необвързан!
Да ,имаше един много кратък период ,в който можех да избирам между работа и политика?
Но разбрах бързо ,че обичам работата си и тя е за мен тази, която също ме обича и ми се отплаща подобаващо! И нямам право да я зарежа
А политиката е помия, от която свинете са доволни!
А, разни манипулатори са си пробвали възможностите върху мен! И от двата лагера, не мога да се оплача от липса на внимание от тяхна страна !Защото всеки от тях смята, че съм от противниковия лагер!
Но никой не е постигнал целта си, да ме пречупи и направи зависим!
Лакей на никого не съм бил, каквото и да ми се предлага!
А за Русия ,към нея не мога да бъда черен неблагодарник! Никога!
Защото прадядо ми е бил в руската армия, биеща се за България И бях седемгодишен, когато баща ми ми отвори кабинета му, оставен във вида от деня на смъртта му! И ме впечатли един вестник с поставен в рамкана стената-стар и пожълтял! С картина- поредица от хора, отиващи някъде Така попитах и баща ми-Къде отиват?
Баща ми каза ,че снимката е от Москва, от манифестация в подкрепа на Българския народ! С призив към царя да спаси братята Българи! И там някъде, сред манифестиращите обикновени хора, е и неговия дядо! Затова е запазил вестника!

Хубав ден!